и няма нужда от повече

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ



Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959
Елисавета Багряна

...

ти не си готов
жалко и бледо подобие на това, което искаш да си
и се опитваш да си,
но толкова не ти се получава,
че аз си стоя отстрани
и мълча
и гледам
и ми става
смешно - толкова смешно, че вместо да се усмихвам
от очите ми потичат сълзи
и си мисля
какво направиш
до къде стигнах
и с кого съм
и какво съм
и как така
ставам бавно като теб
и няма да ме целуваш
и не искам да ме целуваш
и не искам да ме държиш
и прегръщаш
не искам да усещам дъха ти по врата си
и ми се иска
да ме няма
в теб
и по теб
и просто да си тръгна
и да не съм била
и да не си бил
това е.