мразя skype
а най- много мразя старите връзки
не ги искам
искам да ги изтривам с гумичка
и после нищо да не ме бърка
не знаел що се извинява
че аз ли да знам?!
нито го искам, нито нищо!
29.10.09
28.10.09
27.10.09
...
има една песен,
която завинаги ще е свързана
с ранно ставане,
с 5 сутринта,
с магистрали и пълна кола...
та тя ще е свързана
с път,
с някакво бягащо начало,
с хора, които отдавна вече са другаде,
но които оставиха усещането
за дъждовната лудост
на 20годишните -
лудост в шишета,
счупени люлки,
малки блокове
и най- вече Големите Големи Думи
за дните, в които всеки край беше за последно
и всяко увлечение голямата Л...
която остава и трае
и се крие зад прозорците в старата стая
и мирише на ягоди и има сини очи
и тази песен ще връща винаги отново
онова Мен,
което иска всичко да започне отначало,
защото небето тогава беше
толкова красиво,
различно
и едва сега започващо да се открива,
че почти е болезнено да се сещам
за облаците, които пълзяха по него
и за дните, които последваха..
толкова безпосочни,
утопично млади,
че се чудя..
как толкова бързо ги оставих зад гърба си..
само понякога като сега
тази дъждовна, зелена, буйна, моя
лудост ми липсва
и с песента е единственият начин
да си спомня колко сладка беше
...
която завинаги ще е свързана
с ранно ставане,
с 5 сутринта,
с магистрали и пълна кола...
та тя ще е свързана
с път,
с някакво бягащо начало,
с хора, които отдавна вече са другаде,
но които оставиха усещането
за дъждовната лудост
на 20годишните -
лудост в шишета,
счупени люлки,
малки блокове
и най- вече Големите Големи Думи
за дните, в които всеки край беше за последно
и всяко увлечение голямата Л...
която остава и трае
и се крие зад прозорците в старата стая
и мирише на ягоди и има сини очи
и тази песен ще връща винаги отново
онова Мен,
което иска всичко да започне отначало,
защото небето тогава беше
толкова красиво,
различно
и едва сега започващо да се открива,
че почти е болезнено да се сещам
за облаците, които пълзяха по него
и за дните, които последваха..
толкова безпосочни,
утопично млади,
че се чудя..
как толкова бързо ги оставих зад гърба си..
само понякога като сега
тази дъждовна, зелена, буйна, моя
лудост ми липсва
и с песента е единственият начин
да си спомня колко сладка беше
...
Subscribe to:
Posts (Atom)