не съм си мислила, че ще трябва някой ден да се побера в кутия
стаята ми е в кутии
аз съм в кутия, но не като "Елена в кутия'", nooope
моята е уютна все още, макар че, по ръбовете започва да изтънява
но
не мога да си взема колажите
стиховете по стените
човечето в ъгъла на вратата
нито зеления й мрак и гларусите
и странните, сънливи, провлачени дни
и не че е трудно, ама понякога съм домошарче до полудяване
мъча се да избера книги без да помъкна цялата библиотека до най- последния забутан ред
и главата ми ще избухне
сънувам луди коридори и ансансьори без врати
стаи без покрив и едно легло затрупано с кестени
може да има връзка с улицата до пожарната - ходихме на лов там
после m0 не иска да си тръгва, а аз имам чувството, че ще ослепея от опити да остана със затворени очи, защото в действителност m0 го няма и искам точно обратното на това.. да е тук.
после...
удобното ъгълче на земята за гледане на филми, слушане на музика и зяпане през отворените врати
жената, която не изглежда щастлива и всяка вечер си стои сама с цигара на терасата (малко ме е срам дa си го кажа на глас, но не искам като нея)
и другата тераса с многото цветя
и Борисовата и морската
и музиката и брат ми и
блаааааа
отначало май ще е кофти, че го няма моста в морето, но поне му направихме много и много снимки
и на охлюва също
и алкай скейта на В.
и тарамбуките, и салса клубът на Маргото
ммм, и обърнатите лодки от лятото преди веков
еама тях и без това вече ги няма... просто за първи път усетихme 'don't worry i'll catch you' като думи с прилична доза истина
oh yeah
и всъщност, ще е интересно, защото ще е ново
и няма да знаеш кого ще срещнеш
и как ще бъде
и на всичкото отгоре
мен не ме е страх.
26.9.06
24.9.06
never.. never.. land
----------------
(i don't like to be back)
You see things in life
And you're bit surprise what you see
Life, your whole life, is changes
You go through changes in your life
One second you've got it made
Next second you're down in the dumps
And it goes back and forth
Throughout your whole life
One second you've got the most beautiful girl in the world
Next second you don't even have a girlfriend no more
And it goes back and forthAnd back and forth, you known
And this is life man, it's changes
This is what you gotta go through throughout your whole lifetime
I'm going through changes
I'm going through changes
I'm going through changes
And it goes back and forth
And back and forth, you known
Never...
Never...
Land...
----------------
така че.. нека видя усмихнатото ти лице...
22.9.06
...
имам си едно малко разбиране
но ми е ясно, че ако го кажа на глас, ще престане да се случва
и затова си го пазя под езика и поне не забравям вкуса му
има хора, които се страхуват от насекоми, има хора, които не понасят кафето или много много не харесват жълтия цвят
аз не обичам краищата
никога не съм се справяла с тях, особено ако имам още какво да кажа или.. или както сега ме чака онова, което толкова исках преди една нищожна година време..
но нещата се случват или не се случват и съм много добра в разместването на точния момент, в който да съм
бих искала да бъда дребното чудовище, което не дава мира, а пък всъщност формата на тези дни е 'не искам нищо последно'
заминаваме на 28ми, Маргото към Германия, а ние на някакви си нищожни 3оо километра навътре в себе си.. поне Миглена така твърди
аз, лично, май ще пътувам към Утре
и там няма да има механични играчки и монети
няма и няма, защото
"виждаш ли, скъпа,
това е света -
цигарен дим,
отиващ във вечността.." (забравих името на човека, но се сещам това)
(включване от Милена)
and i'll never be alone
ха ха ха
разбираш ли, човече, имам нужда да говоря и съвсем сама да се убедя, че зад всичките насам-натам и съм-не съм, искам- не искам, държа- не държа, всъщност оценявам това, което може да бъде
а може би просто задълбавам
пак.
но ми е ясно, че ако го кажа на глас, ще престане да се случва
и затова си го пазя под езика и поне не забравям вкуса му
има хора, които се страхуват от насекоми, има хора, които не понасят кафето или много много не харесват жълтия цвят
аз не обичам краищата
никога не съм се справяла с тях, особено ако имам още какво да кажа или.. или както сега ме чака онова, което толкова исках преди една нищожна година време..
но нещата се случват или не се случват и съм много добра в разместването на точния момент, в който да съм
бих искала да бъда дребното чудовище, което не дава мира, а пък всъщност формата на тези дни е 'не искам нищо последно'
заминаваме на 28ми, Маргото към Германия, а ние на някакви си нищожни 3оо километра навътре в себе си.. поне Миглена така твърди
аз, лично, май ще пътувам към Утре
и там няма да има механични играчки и монети
няма и няма, защото
"виждаш ли, скъпа,
това е света -
цигарен дим,
отиващ във вечността.." (забравих името на човека, но се сещам това)
(включване от Милена)
and i'll never be alone
ха ха ха
разбираш ли, човече, имам нужда да говоря и съвсем сама да се убедя, че зад всичките насам-натам и съм-не съм, искам- не искам, държа- не държа, всъщност оценявам това, което може да бъде
а може би просто задълбавам
пак.
20.9.06
...
тук, човече, е раздвиженото мъртвило.
събираш колкото се може в една седмица, четеш надписите по стените, оставаш буден нощите, а след това някой казва 'спри', събираш си багажа и тръгваш
някой друг виси по пейките, точно това прави, ама е толкова неподходящ, че след един шамар време всички са в гугъла или както казва Маргото 'намери съвпаденията и се усмихвай'. тя обича да спасява хора, а хората обичат да бъдат спасявани от нея.
и докато тя седи отсреща и пита, а после просто разказва без да спре, знам, че има една песен и тя е песента за тях, ама с него.. и я слушаше точно, когато съвсем и необикновено случайно по време на сутрешната закуска на тревата, попаднахме на тях в нас
Do not speak as loud as my heart
и без това не трябва, но ако се върнат в началото, ще бъде кратко пътуване в известното
и е трудно
когато са проекция на мислите ти - такива, каквито ги искаш и толкова удобни, не би отказал и 24 часа само, за да разнищваш после всяко 'защото' и всяко 'не трябва', което в себе си превръщаш в нужното вътрешно 'трябва'
за две години време те бяха перфектната форма
а аз съм отстрани и дори така думичката 'тегаво' не покрива и една най- мъничка нищожна част от Онова с главната буква за тежест
тук, човече, е раздвиженото мъртвило
'толкова сам' е бил един от надписите
и я разбирам.
sometimes i feel like screaming
събираш колкото се може в една седмица, четеш надписите по стените, оставаш буден нощите, а след това някой казва 'спри', събираш си багажа и тръгваш
някой друг виси по пейките, точно това прави, ама е толкова неподходящ, че след един шамар време всички са в гугъла или както казва Маргото 'намери съвпаденията и се усмихвай'. тя обича да спасява хора, а хората обичат да бъдат спасявани от нея.
и докато тя седи отсреща и пита, а после просто разказва без да спре, знам, че има една песен и тя е песента за тях, ама с него.. и я слушаше точно, когато съвсем и необикновено случайно по време на сутрешната закуска на тревата, попаднахме на тях в нас
Do not speak as loud as my heart
и без това не трябва, но ако се върнат в началото, ще бъде кратко пътуване в известното
и е трудно
когато са проекция на мислите ти - такива, каквито ги искаш и толкова удобни, не би отказал и 24 часа само, за да разнищваш после всяко 'защото' и всяко 'не трябва', което в себе си превръщаш в нужното вътрешно 'трябва'
за две години време те бяха перфектната форма
а аз съм отстрани и дори така думичката 'тегаво' не покрива и една най- мъничка нищожна част от Онова с главната буква за тежест
тук, човече, е раздвиженото мъртвило
'толкова сам' е бил един от надписите
и я разбирам.
sometimes i feel like screaming
19.9.06
Time Is Running Out
I think I'm drowning
Asphyxiated
I wanna break this spell
That you've created
You're something beautiful
A contradiction
I wanna play the game
I want the friction
You will be the death of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
I wanted freedom
Bound and restricted
I tried to give you up
But I'm addicted
Now that you know I'm trapped
Sense of elation
You'd never dream of
Breaking this fixation
You will squeeze the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
You will suck the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
няма значение колко време е минало, колко пъти съм я слушала, колко пъти сме я споделяли или разнищвали, нито колко пъти са свирили част от нея
има дни, в които си е точно на мястото
в момента е
our time is running out..
Asphyxiated
I wanna break this spell
That you've created
You're something beautiful
A contradiction
I wanna play the game
I want the friction
You will be the death of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
I wanted freedom
Bound and restricted
I tried to give you up
But I'm addicted
Now that you know I'm trapped
Sense of elation
You'd never dream of
Breaking this fixation
You will squeeze the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
You will suck the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
няма значение колко време е минало, колко пъти съм я слушала, колко пъти сме я споделяли или разнищвали, нито колко пъти са свирили част от нея
има дни, в които си е точно на мястото
в момента е
our time is running out..
16.9.06
...
правилният начин -
къси думички
едносрични отговори
и най- вече убедителност при точките ( все някога... ), защото е нужно
ще се случват разни неизвестни в стая с три разтегливи.. величини
поредица от злополучни също
We are standing on the edge
и ако не знаете
The dolphins were monkeys that didn't like the land
хванати сме точно по средата, а може и да стигнем по- нататък
в момента просто
i.. Burn like a good bonfire
точка
къси думички
едносрични отговори
и най- вече убедителност при точките ( все някога... ), защото е нужно
ще се случват разни неизвестни в стая с три разтегливи.. величини
поредица от злополучни също
We are standing on the edge
и ако не знаете
The dolphins were monkeys that didn't like the land
хванати сме точно по средата, а може и да стигнем по- нататък
в момента просто
i.. Burn like a good bonfire
точка
14.9.06
GravY Train
по- добре (за мен си) би било, ако се спра
обаче
It ain't cocaine running through your veins
и все пак е така сякаш си падал надълбоко в тъмното, а тази нощ няма нещо, което би направил грешно, няма нещо, което не трябва да казваш и всичко е позволено, понеже има нещо толкова красиво in the way the future`s always gonna bring surprise
и все пак, човече, лъжа, за да си подредя хубаво думичките, образите, за да видят очите това, което трябва и така нататък и така нататък
защото
все пак, бро, когато всичко е позволено, значи нещо се е объркало
кофти философия, но ми я доказаха
туп туп, усмихни се, погледни се, завърти се, излез
So many vampires in the night
и всеки един от тях може да чака теб, а те имат цялото време на света, което си е малко подло
имам нужда от ударна доза кафе и знам как я искам - перфектното начало в момента е
сутрин - рано, хладно, алеята с пейките покрай казиното.. онези, където гледаш морето отгоре, 3тата или 4тата пейка, забравих вече
чаша кафе - топла, пара, искам леко да се усеща ... пф, не, искам да видя цигара в ръката, просто да е запалена - ужасно е, да - но ако е без цигара, все едно нещо от него липсва. така си е.
искам да имам целия ден, за да мога накрая съвсем чистосърдечно да си призная I know how you're feeling, and you're feeling fine, защототака ще е
онзи глупав, глупав, глупав коридор няма да го е имало изобщо
туп туп
абе не, не е cocaine и заради това не мога да нацеля ритъма, моя си ритъм и когато съм без ритъм, съм толкова неритмична, че ми става смешнo
освен това, когато съм неритмична съм ТиНеСи, която обича портокалите
а когато съм ТиНеСи, съм в синьо и тогава не съм съм аз, защото
ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш - прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.
и въпреки всичко утре бих искала да се обадя на Милена, която пък може би още е ТиСи
стискайте палци
плаче ми се
по- добре е да се каже, отколкото да се направи
(слушайте GravY Train.. моля?... мисля, че трябва да се чуе)
обаче
It ain't cocaine running through your veins
и все пак е така сякаш си падал надълбоко в тъмното, а тази нощ няма нещо, което би направил грешно, няма нещо, което не трябва да казваш и всичко е позволено, понеже има нещо толкова красиво in the way the future`s always gonna bring surprise
и все пак, човече, лъжа, за да си подредя хубаво думичките, образите, за да видят очите това, което трябва и така нататък и така нататък
защото
все пак, бро, когато всичко е позволено, значи нещо се е объркало
кофти философия, но ми я доказаха
туп туп, усмихни се, погледни се, завърти се, излез
So many vampires in the night
и всеки един от тях може да чака теб, а те имат цялото време на света, което си е малко подло
имам нужда от ударна доза кафе и знам как я искам - перфектното начало в момента е
сутрин - рано, хладно, алеята с пейките покрай казиното.. онези, където гледаш морето отгоре, 3тата или 4тата пейка, забравих вече
чаша кафе - топла, пара, искам леко да се усеща ... пф, не, искам да видя цигара в ръката, просто да е запалена - ужасно е, да - но ако е без цигара, все едно нещо от него липсва. така си е.
искам да имам целия ден, за да мога накрая съвсем чистосърдечно да си призная I know how you're feeling, and you're feeling fine, защототака ще е
онзи глупав, глупав, глупав коридор няма да го е имало изобщо
туп туп
абе не, не е cocaine и заради това не мога да нацеля ритъма, моя си ритъм и когато съм без ритъм, съм толкова неритмична, че ми става смешнo
освен това, когато съм неритмична съм ТиНеСи, която обича портокалите
а когато съм ТиНеСи, съм в синьо и тогава не съм съм аз, защото
ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш - прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.
и въпреки всичко утре бих искала да се обадя на Милена, която пък може би още е ТиСи
стискайте палци
плаче ми се
по- добре е да се каже, отколкото да се направи
(слушайте GravY Train.. моля?... мисля, че трябва да се чуе)
9.9.06
...
aко имах перфектния тих глас, щях просто да кажа ' не искам да забравя'
щях да разкажа за ТиНеСи и защо понякога не мога да стоя на едно място, не мога да вървя до някого, изобщо - който и да е, и нямаше да забравя
щях да разкажа, че ми е странно объркано самичко, ама не самотно, че ми се иска да усещам нещо свое, при което спокойно мога да се сгуша
щях да кажа
това е моето време, а не нечие друго
май бих разказала за мрачните следобеди като този - как е притъмняло вън и как всеки звук е остър и все едно... наложен върху друг от преди и понеже е мрачно отсрещната къща изпъква още по- ясно, зеленото на дърветата е заплашително, а на люлките няма деца и въпреки че е толкова близо до хората, е адски тихо
още един малък вечен ден, когато обаче не си достатъчен
мисля, че преди векове се прибирах по този път
преди векове валеше
и преди векове в 6 и половина сутринта след изпращане по чорапи нямах нищо против да е толкова пусто по улиците
за сметка на това сега е най- удобно да се свия в нещо синьо и съвсем кротко, за да не се виждам
и е толкова глупаво
защото
не оставихме нищо след себе си, освен някакви стреснати срещи (през повечето време съм като престъпник, хванат в крачка )
а можеше този път наистина...
вече бих издържала даже сдухващите настроения - вече мога да се справя с тях и с него, добрия приятел
то е все едно са взели всички думи от главата ти, затворили са ти очите, завързали са ръцете и краката и запушили устата
има моменти, в които мога да понеса толкова много от себе си
ама не и сега
My sunny side has up and died,
I'm betting that when we collide
The universe will shift into a low
когато искам просто да ми мине
не е все едно, нито е 'карай да върви', нито е махване с ръка
това е сега
и понеже е сега ме държи здраво и напомня за сладката ягодова пура и за къщата сред слънчогледи от онази опаковка - и за хамака, който сложихме и колко се смяхме после
колко можеш да се промениш за няколко месеца?
или май не искам да знам
щях да разкажа за ТиНеСи и защо понякога не мога да стоя на едно място, не мога да вървя до някого, изобщо - който и да е, и нямаше да забравя
щях да разкажа, че ми е странно объркано самичко, ама не самотно, че ми се иска да усещам нещо свое, при което спокойно мога да се сгуша
щях да кажа
това е моето време, а не нечие друго
май бих разказала за мрачните следобеди като този - как е притъмняло вън и как всеки звук е остър и все едно... наложен върху друг от преди и понеже е мрачно отсрещната къща изпъква още по- ясно, зеленото на дърветата е заплашително, а на люлките няма деца и въпреки че е толкова близо до хората, е адски тихо
още един малък вечен ден, когато обаче не си достатъчен
мисля, че преди векове се прибирах по този път
преди векове валеше
и преди векове в 6 и половина сутринта след изпращане по чорапи нямах нищо против да е толкова пусто по улиците
за сметка на това сега е най- удобно да се свия в нещо синьо и съвсем кротко, за да не се виждам
и е толкова глупаво
защото
не оставихме нищо след себе си, освен някакви стреснати срещи (през повечето време съм като престъпник, хванат в крачка )
а можеше този път наистина...
вече бих издържала даже сдухващите настроения - вече мога да се справя с тях и с него, добрия приятел
то е все едно са взели всички думи от главата ти, затворили са ти очите, завързали са ръцете и краката и запушили устата
има моменти, в които мога да понеса толкова много от себе си
ама не и сега
My sunny side has up and died,
I'm betting that when we collide
The universe will shift into a low
когато искам просто да ми мине
не е все едно, нито е 'карай да върви', нито е махване с ръка
това е сега
и понеже е сега ме държи здраво и напомня за сладката ягодова пура и за къщата сред слънчогледи от онази опаковка - и за хамака, който сложихме и колко се смяхме после
колко можеш да се промениш за няколко месеца?
или май не искам да знам
8.9.06
относно човека с цяла раница касети в морската и касетофон в ръцете
не съм спасител на дребно
нито пък ти, ти или ти сте като стена, на която колжано се лепят някакви думи и моменти, да не говорим пък за седмици и разните там пътувания
'човече, не знаеш за какво става дума и как се изтрещях и трябва да ти покажа това, а после онова '
макар че облепен с етикети е сякаш сто пъти по- жив
може би трябва да си лепна и аз един
може би ще се окаже за другия край на света
нито пък ти, ти или ти сте като стена, на която колжано се лепят някакви думи и моменти, да не говорим пък за седмици и разните там пътувания
'човече, не знаеш за какво става дума и как се изтрещях и трябва да ти покажа това, а после онова '
макар че облепен с етикети е сякаш сто пъти по- жив
може би трябва да си лепна и аз един
може би ще се окаже за другия край на света
4.9.06
don't panic
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
имам две различни очи,
горна и долна устна
с различен цвят и форма,
с различни думи и
с различен вкус,
имам две половини
и много различни чувства.
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
един възел над челото,
по два в трапчинките на раменете,
три за триъгълник
някъде там по средата,
но нито един от тях не боли
както ти.
ако ме слушаш много внимателно
ще чуеш :
как си напомням да не викам,
как се уча да мълча,
как привиквам да бъда всеки
и да вярвам на щастливото
знамение за зимите.
ако ме слушаш много внимателно
ще има значение,
защото мога като всеки да
крия празния въздух в себе си,
но мога и да го увивам около
пръстите си,
докато рисувам том 1ви
и том 2ри в тишина.
ако ме погалиш много внимателно
ще ми се иска да разказвам
теб,
но не на този и на онзи,
а на себе си.
иска ми се да е нежно, за да оправдая някак си мен си пред мен
това, което си повтарям обаче е don't panic
нещата ще се подредят...
имам две различни очи,
горна и долна устна
с различен цвят и форма,
с различни думи и
с различен вкус,
имам две половини
и много различни чувства.
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
един възел над челото,
по два в трапчинките на раменете,
три за триъгълник
някъде там по средата,
но нито един от тях не боли
както ти.
ако ме слушаш много внимателно
ще чуеш :
как си напомням да не викам,
как се уча да мълча,
как привиквам да бъда всеки
и да вярвам на щастливото
знамение за зимите.
ако ме слушаш много внимателно
ще има значение,
защото мога като всеки да
крия празния въздух в себе си,
но мога и да го увивам около
пръстите си,
докато рисувам том 1ви
и том 2ри в тишина.
ако ме погалиш много внимателно
ще ми се иска да разказвам
теб,
но не на този и на онзи,
а на себе си.
иска ми се да е нежно, за да оправдая някак си мен си пред мен
това, което си повтарям обаче е don't panic
нещата ще се подредят...
30.8.06
...
днес беше - ден за убиване
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне
(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне
(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)
26.8.06
22.8.06
fallen art
безинтересно ми е
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.
хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.
хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art
18.8.06
a lover
(A lover)
(A lover)
This feeling has a thousand limbs, of a first and hymns tell me do you like it?
(I like it)
Too big to fit in this skin, this skin i'm in, because i'm a lover
Bring my freedom!
I won't live locked up dead, until life again, because i'm a lover
(A lover)
For the first time I opened my eyes, and feel alive that's 'cos i'm a lover
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
Livin' the dream if you know what I mean, and I'll be that boy you used to know.
I'm not alone I've got this microphone and I know that i'm ain't gonna fool yah,
be that king and try to be that queen and I wouldn't save yah!
(A lover)
(A lover)
Open me like a door, a flower or a boy or a cloud that went grey
(A lover)
There's nobody in the streets, or in their homes, just skies and winter play
Bring my freedom!
Got to save this poisoned feeling, my mind ain't clean because i'm a lover
(A lover)
Dreaming won't heal, here's a clue; I am here for you, i'll be your provider
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
I'm not alone I've got this microphone and I know that I ain't gonna fool yah,
We watching fear, read a magazine, just to keep our minds erased.
Keep our minds erased!
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
A love is made like a starbucks chain and we're taking all of you home.
We're not alone in this psychrodrome, and I know that I don't want to lose yah,
livin' the dream if you know what I mean, and i'll be that boy you used to know.
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls, behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
Not alone,
Not alone,
Not alone,
We're not alone,
We're not alone,
Not alone,
We're not alone,
Not alone,
Not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
(I don't wanna lose yah)
о, ненененененененене, изгубих се
не сме сами, нененененененене
j0, радвам се толкова, че излизам от кожата си
между другото, обичам този глас, не го трия от кожата си и да, много го обичам и да, искам още, защото води до пристрастяване, само че последиците могат само да те накарат да се чувстваш по- добре и когато го казва, почвам да вярвам, пък аз имам нужда от това и понякога е нужно толкова малко за да се усмихнеш, по дяволите, че ми идва да заплача, съвсем да се изваля и после да се събудя, не мога да държа очите си толкова дълго затворени, а и не е нужно... тук е мястото за един малък писък, много силен шамар, щото когато не можеш да нaредиш буквите както трябва, започваш да използваш тялото си
използвам тялото си
i don't wanna lose
yah!
14.8.06
11.8.06
"небето - най- доброто място на земята"
"няма алтернатива на настоящия свят"
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:
stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:
stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам
7.8.06
...
така...
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.
2.8.06
rosemary
трябва най- накрая да разопаковам багажа си
трябва да смъкна тези глупави усмивки
и да го преборя това чувство, че ще се случи нещо повече от днес
стаята е толкова сумрачна, че се чувствам тънка
затишието не преди, а след буря е малко много по- неудобно, защото вече не очакваш
о, вярно, още много неща ще се случват и още много ще се смееш, обаче сега е тихо
и побутвам днес, а чакам утре
и в главата си рисувам такива картини, че вечер ги сънувам и лампата свети през всичките 6-7 часа сън
изобщо не съм уморена, даже напротив - искам да съм изтощена, ама още не си намирам мястото
отдавна не съм гледала как нощта избледнява по краищата и луната виси на косъм, сякаш ей сега ще падне право в очите ми
i just can't stop losin' control
като спра- нещо се е променило
смъквам старата кожа, за да се види новата, обаче...
Coco believe me
I'm a lonesome man
и в момента не ходя, а сякаш се увивам около въздуха или той около мен и е толкова карамелено горещо, че никой не може да каже и една дума само, защото всеки звук така или иначе ще го разбие това лепкаво приплъзване на вятъра
понякога Аз на върха на езика звучи толкова неубедително, че го оставям да потъне, докато се насиля да произнеса 'а' и 'з' заедно така че... да станат мои
думата в момента е ->
розмарин
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо
1.8.06
go with the flow
She said i'll throw myself away,
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде
даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.
мога.
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде
даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.
мога.
30.7.06
but I would walk 500 miles and I would walk 500 more just to be the man who walked a 1000 miles to fall down at your door
така се чувстваш след като загубиш посоката с мО
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
When I come home oh I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
And if I grow old well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's growing old with you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
Subscribe to:
Posts (Atom)