you promised me poems.

не те разбирам изобщо
не разбирам нито времето ти, нито думите ти
нищо не разбирам
знам само, че
ми обеща поеми и слънца в изгреви
когато си мислех
че стигаш близо до мен и виждаш, каквото трябва да виждаш
и после
аз ти обещавах поеми
и с вдигнати към небето ръце
виках ветровете и гонех дъждове и ужасни облаци
за да е винаги хубаво времето в очите ти
обаче
We were a right pair of believers
и аз никога не проговорих твоя език
сега сънувам самолети, които летят към странни земи със задушен въздух, болезнено зелени растения се увиват около дървета и ми се слушат възрастни хора с канелена кожа, обясняващи:
те дойдоха през нощта, обещаващи ни поеми
останаха
и им построихме колиба с покрив от бананови листа и огромни прозорци, за да улавят лъчите и да правят заклинания на пътниците, да спират бързите им крачки и да затварят очите им
та те дойдоха през нощта
с летните тайфуни
с миризмата на Изтока
с одеждите на богатите храмове
и пееха поеми
за небето и слънцето
пътищата на коприната и за безбройните изследователи изоставили костите си
по тази чудна земя и скрили се из
дъждовните облаци
червената пръст
великата река
те дойдоха през нощта и носеха мен
под сърцата си
на малки части разделена
само твоята част се опитаха да изоставят
на покривa на света
и ме омагьосаха,
за да е цяло отново сърцето ми
но нещо се обърка
и с приливите и отливите
парчетата от мен се разбягваха
и аз останах само думи
и спомен за твоите обещания и моите малки ръце скрити в твоите
причинявам им болка
разранявам устните
и светлината вече не им понася
освен за заклинания и сънища в най- жежката обедна пещ
затова пътуват през нощта
тогава съм най- кротка

...

първите дни вкъщи и онова странно чувство, че никъде не си ходил и никъде не си бил, но... се е променило едно и мама е сменила мястото на вазите или...
онези моменти, когато малко по малко разопаковаш багажа и връщаш нещата по старите чекмеджета, защото
този път си за повече от няколко дена у дома и имаш време за малките неща
късно ставане
празната къща
мрачното небе и морето, многото коли
кафе
лая на кучето на съседите
шляене и спокойствието, че си се събуждаш в твоето си легло, в което са почвали толкова много утрини и завършвали толкова много дни
та в тези първи дни теб още те няма и за никога не ми е мъчно
и всеки път като се чуваме е особено и ново
и се смея повече и сънувам по- хубави неща
защото в онзи град ми е уютно само вечерите или дните с теб, а те
не стигат
и после
все още влизам в настроенията и усещанията и гледам с нови очи
и говоря с чужди думи
и търся музиката
и начинът да обединя нещата
но бележникът с лекциите чака и старите учебници за преговор, но както и да е
не ми казвай
какво да чувствам и какво да си признавам или премълчавам!

продължения

ти видиш ли,

слънцето днес се изтъркули от

леглото ми

и никой не знае

кога ще се върне

ще се върне ли изобщо

с топлите си лъчи

и оранжеви усмивки

които оставяха белези по зачервените ми

есенни бузи

разказваха за далечните страни

в които ще потънат очите

ми

наситено

болезнено

защото това слънце

вярваше в мен

в детската ми радост

когато танцувахме из стаите

и сенки нямаше

защото 

осветявахме всяко тъмно кътче

пускахме ракети по вятъра

хартиени кораби

с изписани платна

за да стигнат до небето

което свършва с морето

та всички там да знаят

че аз и моето слънце

разтърсваме светове

будим се в ухания

диви цветя

и никой

обикновен

бесен 

малък

човек не може...

да го изгони от леглото ми..

до днес

чувствам се мизерно!

bullet in the head

RAGE AGAINST THE MACHINE Bullet in the Head - Amazing videos are here

something more

ти видиш ли,
слънцето днес се изтъркули от леглото ти
и никой не може да каже
кога и
ще се завърне ли изобщо,
защото, когато изпуснеш лъчите
зимата
по ръцете започва и всяко докосване е ледено,
а всяка дума висулка
и не мога повече да те гледам
стой далече от мен
днес слънцето се изтъркули от леглото ми
и няма вече да се върне,
затова
отваряме широко прозорците
есенните ветрове
та дано есенните ветрове
донесат промяна и я настанят
трайно
на твоето място,
което стои прашно от години
и
никой там не пристъпи.
и не може да няма нищо друго, защото тези облачни и сиви и дълги и бавни и празни дни ми дерат и ме дразнят и ми взимат цялото позитивно малко желанийце да искам и да се опитвам и да не забравям и да се старая и да се усмихвам и да дишам и да излизам и да казвам 'здрасти' да оставам за чая да не си тръгвам след...
и
искам революция, моя си, лична
защото в тези дни само революциите сгряват мислите

-.-

вече ми е ясно, защо ми харесват 17 и/или 18 годишните
защото още нямат минало.. от онова, от което порастваш
и защото май, както и да го погледнеш, ти ставаш онази причина, която ги задвижва промените и в крайна сметка няма призраци, с които да се биеш,
защото те призраците
не са победими
връщат се винаги и винаги са едни и същи
не се сърдят, не плачат, не викат, не се ядосват.. просто се забиват в съзнанието ти и после иди, че ги гони
с призраци не мога да се боря
не мога да се сравнявам с тях и даже май нямам желание
та да
май затова толкова харесвам 17 и или 18годишните
защото те май са хората без голямо минало
то просто все още ги чака

rebellion

The Only Time - Nine Inch Nails (Purest Feeling - Track 4) - More amazing videos are a click away


i'm drunk.
and right now i'm so in love with you.
and i don't want to think too much about what we should or shouldn't do.
lay my hands on Heaven and the sun and the moon and the stars.
while the devil wants to fuck me in the back of his car.


nothing quite like the feel of something new.
maybe i'm all messed up.
maybe i'm all messed up.
maybe i'm all messed up in you.
maybe i'm all messed up.
maybe i'm all messed up.
maybe i'm all messed up.
maybe i'm all messed up in you.
maybe i'm all messed up.
this is the only time i really feel alive.
this is the only time i really feel alive.

i swear.
i just found everything i need.
the sweat in your eyes the blood in your veins are listening to me.
well i want to wrap it up and swim in it until i drown.
my moral standing is lying down.

you are someone else.. i am still right here

или за това, че
моят и твоят път са различни, а не ми се ще да повярвам
за това, че
в ранното легло само ти улавяш светлината и тя се задържа при мен през целия ден
но
Ти тогава, Ти сега и Ти с мен
има нещо, което ми се изплъзва
нещо, което праща кошмари
нещо, което иска да пише влюбени неща, да бъде влюбено, да бъде спокойно, да бъде нечие
и което се дърпа и отдалечава и казва и пее и говори и диша и мисли,
но в мен и в моята глава
остава тъмно
защото
това нещо
то расте и се развива и се удължават ръцете му
и се изострят зъбите
и косата става по- дълга
и очите по- дълбоки
но не са добри очи
не са и мили
виждали са прекалено много пътища с различни посоки
пяли са прекалено много думи на раздяла
прекалено много сълзи са изтичали отттам
прекалено дълго са оставали сухи
и сега
те гледат мен, а теб те няма
и съм ти бясна и наранена и ядосана и викаща и говореща тихо и говореща безразлично
но не мога да си поема дъх
дъх да си поема
да дишам спокойно
да дишам щастливо
да се будя с чайките, доволна от новия ден, който идва
усещам те
всяко движение и всеки дъх
всяка дума
всяко мигване
и искам да са мои...
зазорява се или сумрак ще пада
усещам те и
ми се бяга
далече от мене, от тебе, към тебе, в тебе, с тебе

започвам да се обърквам сериозно
започвам да се крия. сериозно.
започвам да гоня. най- сериозно.

б.с.а.

може и да е заради есенните листа по дърветата и земята
които скриват небето и пътищата
и когато затвориш очи всичко е топло и в охра
но..
понякога се връщам пак там, съвсем тихо и съвсем на пръсти.. сгушвам се на стола или ниското легло и се оставям
на зеления аромат
на котката ти
на терасата с нейния горчив въздух и
пак всичко е вълнуващо и ново, а аз още не знам нищо и нищо от мен към теб не се е променило
само че вече не намирам песните
не ги слушам тези думи и малко по малко почва да те няма
и как ме беше страх да не стане така и как си мислех ' не, о, не, това е вечно като мен и ... и никога, никога, толкова никога..'
но
ти беше една от височините за прескачане и те надминах
и сега ми е мъчно и съм по- голяма и уж трябва повече да знам
изгубих формата ти между другите хора
ти беше една от височините и тези моменти няма да се повторят
ти, счупен малък човек
няма да се повториш
в мен


Incubus - I Wish You Were Here - The best video clips are right here

...

и идва един момент, когато почва да не те бърка толкова много
после се сепваш и се плашиш
'как така?!'
после оставяш една вечер да мине, после друга без почти никакви разговори
после се сепваш
и е тъжно
защото
е имало толкова нощи с дълги, дълги думи и минути, когато не ти се спи до сутринта и се опитваш да правиш интересни неща, за да мине времето по- бързо и бързо и...
сега е това, което се случваше на другите, не на теб
но добро утро, мое момиче
или ставаш по- голяма, или се обърка съвсем
и искам да стигна по някакъв начин отново себе си
защото
това Аз не съм Аз
и ТиНеСи не е
тя отдавна някъде се изгуби, а портокалите на прозореца спряха да светят
пътеводните светлини станаха студени
и всички моряци напуснаха нейния кораб,
защото никой не можеше да понесе
блясъка на очите й
тътена на гласа й
вятъра рано сутрин,
когато водеше кораба
по нови пътища и над водата се спускаха
птици с невъзможна окраска
а огромни риби с тъжни очи
се прозяваха и причинаваха водовъртежи
през всичките онези години
мъжете се отказваха един по един
един по един
те всички си тръгваха
а най- накрая и
ТиНеСи
изчезна.

есенно

С книжните кораби

няма да стигнеш доникъде.

Истинските са тъжни,

ще стигнеш навсякъде с тях.

Не пътувай,

създавай своите книжни флотолии,

не пътувай,

мой нежен Колумб.

Истинските тъжни и страшни кораби

откриват Америка.

Не пътувай!

Иван Пейчев

есенни думи за есенни хора

не пътувай,

а знам, че не мога да те спра

и себе си не мога да спра да съм с бодли и остра

есенно време

стоп.

трябва ли да изброявам колко пъти снощи се припознавах, озъртах, надничах и стрясках, защото бърках другите с теб
и колко пъти се обръщах пак, защото нямаше начин да влезеш през онази врата и да не слушам точно тези песни сама
стоп за край
'само с теб ще вървя
през мъгли'
и така нататък и така нататък
това не е влюбено състояние, а измъчено, странно, недостатъчно, малко студено положение
телефонни връзки

а може би просто
трябва да се поемам на малки парченца

***

първо ще раздвижим устните

раз
два
три
говори
после ще пуснем кръвта да шурти надолу
бързо
бързо
така че да вървят краката
и да държат ръцете
ще отворим очите
да усещат лъчите и
ще ти кажем
пуши слънцето
то е топло
жълто
кълбо
от газове,
което ще стопли студената топка в корема ти
и лунната прах повече никога
няма да води
съня ти за ръка обратно в очите
надолу
бавно
в мрака
ти ще летуваш с птиците и
като тях със силни
махове на смеха си
ще разбуждаш пътя
в низините,
защото
раз
два
три
говори
аз се давя във вика ти
който сънува с мен
в мен
през мен
и не знае кой от нас кого и накъде задвижва
объркахме посоките, момиче
пуснахме слънцето да те топли
а вълка,
който ще го глътне
препуска по небето и гони облаците ми
толкова ги търсих да върнат
цвета на очите ти
че вече не мога и една дъждовна
капка да изцедя от
върховете на пръстите си
ще те оставя сама да заплиташ
ветровете
говори
защото никой няма да те остави да спечелиш
знаеш ли защо си будна
за да държиш действителността
от мен
далече
и да не прекъсваш
нишката
която придържа езика ми
и всички части на тялото
в стегната форма
да не побърквам хората.

boy, don't you worry

какво искам да ти кажа ли?
май искам да ти кажа много неща:

• 1.имаш очи, в които валят дъждовете и понякога не мога да спра да гледам в тях и се чувствам като човек, който още малко и ще потъне, а после кой ще му подава ръка и ще затопля дъха му.. защото есенните дъждове са студени, а аз..

• 2. понякога се страхувам да слушам, понеже чувам неща, които после оживяват насън и са толкова различни и далечни, и странни и задимени, че ме побиват тръпки.. (сън в съня..не само ПИФ)

• 3. споделям хора, които не споделям с никой друг.. споделям, че пуши цигари, които са продължение на деня му.. още от онези ранни, мъгливи, пълни,първи сутрини с изгреви над планинския град, на прага на онази къща с китари и прегръдки и мрачни дървета и с окончателни и силни думи, които още ме будят и ми казват.. беше, беше, 'никой не е беше'

• 4. когато си тръгваш, когато си тръгвам, първите часове са празни, страшно празни и хората ме гонят по улицте и не искам да ги чувам, нито гледам - тогава винаги сутрините са мрачни, а пътятъ не е любимият път и когато води извън, а не навътре е по- любим

• 5. вкъщи, зад големите прозорци - аз и ти - не съществуваме, докато не чуя телефона и нещата се връщат на мястото си - аз отдавна вече съм си тръгнала и няма всяка вечер да лягам в моето легло и когато вали - да се вижда морето със сивите вълни и въздухът да е остър и мой - мой въдух, който буди, а не приспива

• 6. обърках много неща, но не знам какво искам да върна - искам май с теб

• 7. искам да седна и да пия/пуша с теб - все едно няма да има утре и пак е първата вечер след първия ден. не пропадам. просто в още една седмица така - не знам как ще мина през всичките дни.

точка

...

и един ден, когато няма да има повече ограничения
когато времето ще тече наобратно и секундите ще са часовете ни
когато светлината ще е по- ярка и по- топла
когато всички прочетени книги, ще са станали една
когато ще мога да говоря с глас, по- силен от най- силния ураганен вятър
когато ще се справяме със земетресения и болести
когато ще намираме връзките и ще ги поддържаме здрави и истински
когато ще общувам свободно с теб през мрежи през езици и континенти
тогава на този ден
може би
не, без може би
нядостатъчност няма да стои в дъното на очите ми
ще мога да кажа
аз всъщност те обичам

по Богдан Русев и забранената книга

...

"и най- добре скроените
мечти на мишките и хората
понякога
посока погрешна поемат"

за втори път тук и вярно с много жестока сила
damn
по дяволите
и още много други неща

и всеки път, когато си тръгвам/тръгваш
седмицата изглежда голяма и страшна, а аз съм пак
в училище и дните минават бавно, бавно като
есенните и зимните месеци,
когато сме забравили, че дърветата
могат да бъдат зелени, а небето синьо
тогава много искам да е пак събота,
да имам малки вечности с тебе и да няма никакви други хора,
да не говорим за тях, а само за нас -
като егоистични същества, които са си достатъчни,
защото
не искам да споменавам чужди имена,
да слушам чужди имена и
други истории - нашата ми е напълно
достатъчна в момента
и не искам друго освен теб,
което е странно и ново и необичайно
малко плашещо също,
защото
имам нужда да си тук, а не там
да се скрия в теб,
когато светът е мрачен и дъжделив
и всеки е затворен в себе си
вдигнал яката на якето
крачещ бързо срещу вятъра
искам необикновени почивни дни в работната седмица,
когато спим до късно и се будим с големи чаши кафе,
а светлината е намръщена и студена,
но не и ти
и всеки път, когато си тръгвам/тръгваш
това изглежда недостижимо и далечно
и ми става чоглаво и мъчно
и си казвам 'спри да ходиш с глава в облаците и слез на земята',
но не става
може би не съм земен тип
или не мога,
а може би просто наистина не искам

да се откажа..

...

става дума за това, че сме изменчиви по природа, че не знаем какво искаме, а когато го получим, се чувстваме обидени, наранени, дори малко разочаровани и много, много отблъснати.
защото, кога слушаме за миналото на човека, с който сме, ни жегва - независимо колко време е минало и колко време ще делим заедно. винаги се усеща
и понеже
сме толкова съчувстващи същества, винаги ще се поставям на твое място и ще се опитвам да разбирам с теб. съответно в моята бедна главица усещанията ще са 100 пъти по- силни, по- наситени, по- страшни, по- трайни.
защото аз обичам драмата. а ти изглеждаш толкова драматичен, докато ми разказваш със спокоен глас какво е било и как би постъпил по друг начин тогава, че ставам не Аз, а Ти и аз съм човекът, който е направил това и казал онова и понеже съм двама души едновременно, съм раздвоена,
защото
искам да ме прегърнеш и да кажеш 'това е било тогава, ние сме сега' и в същото време ужасно искам да те ритна по пищяла и да изкрещя 'не те е срам да ми говориш такива неща, да ми пълниш главата с такива мисли, да ме отчуждаваш и после да питаш защо съм такава и защо те бода..'
защото ти май не разбираш..
ако бях спокоен човек, просто щях да слушам, да наблюдавам, да кимам
но аз съм си аз
и исках да те ритна,
защото се страхувам от недостатъчните хора и ако някога ме накараш да се чувствам така - тогава бягай много бързо далече от мен

п.п.
не искам да спирам да слушам Остава, но с теб новите им песни звучат различно
why don't you make me feel right?

няма повече думи.
свършиха
много бързо
и стана малко страшно,
защото с тях обличахме дните
и нищо не беше сиво,
еднообразно,
притъпено
и после
косата ти беше златна в слънцето
и устните ти
оставяха пътеки по лицето ми
с най- ясните ориентири,
които и птиците
дори разчитаха -
а те вярват само на облаците,
и ръцете ти,
които рисуваха фигури по стената
и гонеха мрака,
и вечерта беше ден,
а хората около нас пияни от звезди,
ветрове,
уловени в дъха,
но имаше думи тогава,
които движеха въздуха,
укротяваха мислите
и им връщаха дъждовните форми,
защото тогава говорех,
а сега нямам повече глас.
не искам да те слушам
и погледът ти
ме блъска в стените на кошмарите
и дразни,
и небето ми е тъмно
без хоризонти,
без граници -
само пустош
и когато те има
и когато те няма
не искам да те слушам.
махни се!

...

и в крайна сметка, всичко се свежда до думите - тези, от които ти става студено и объркват посоките, тези, които убеждават изпитващите, че ти си техният човек и ето готово - зелена светлина да се изгубиш по пътищата
но в крайна сметка - всичко се свежда до думите
тези, които си шепнал, но аз помня
тези, които са казани, защото трябва
и нищо не се свежда до мен
нищо от теб, което вече е лошото, а може и да е обратното - нищо от себе си не мога да сведа до теб
и после се опитвам да не си спомням, защото
пак ще има часове с 60 минути и 60 секунди
ще има дни с 24 часа
ще има седмици и месеци
без теб и без мен
което май е най- страшното, защото
ще знам какво е имало
и какво сега липсва

понякога реалностите ми идват в пъти повече


And you've still got the most beautiful face
It just makes me sad most of the time