...

О.. и знам, че

you wanna m.l.t.m.!

Ха.ха.

duh

когато комуникацията може да се осъществи толкова лесно,
понякога си е чисто наказание
от някого да те дели един телефон или смс
и да реагираш на звуците от скайп, примерно,
когато чудесно знаеш, че твоят не е включен и ..
заради това не искам facebook и даже last.fm вече
не искам да знам кой кого познава
кой какво слуша
кой на кого какво изпраща
и къде ходи
поне тази вечер, не го искам това
искам да мога да изключа и да съм спокойна в това изключено състояние, защото понякога не обичам чувството за свързаност, а може би просто не обичам да си признавам, че имам нужда от това чувствто и

може би наистина само това, което не можеш да имаш и което няма да стане, си остава винаги перфектно.
никога няма да се умориш от нечия бяла кожа, защото е толкова проклето бяла и никога няма да ти омръзнат луничките или очите и...
можеш да си мислиш толкова много неща и всички да включват толкова окончателмо думичката 'никога'
никога няма да спреш да...
няма да искаш друго
няма да се откажеш толкова лесно

Да. Обаче не.

Всичко е окончателно, защото е сега, а 'сега' е най- непостоянната единица мярка, която знам, защото е толкова краткотрайна и съвсем бързо се превръща в 'преди' и аз в какво ще се превърна?
В едно 'преди година' или 'преди две'.. ами ти? Ще станеш ли 'в първи курс....' и дотам?
'Сега' е на всеки ъгъл, всяка минута и изисква внимание, което ще получи.
със сигурност.

И не. Това не се случва веднъж. Сега си мислим, че няма да се повтори, но то ще се. Сигурно даже ще се потрети и...
не харесвам този, който ме научи на това. Не знам как да съм скептична, но изглежда ми се получава.
И,оооооооо, как мразя това спокойствие!
иска ми се да хвърля камък и да видя как се пропуква поне веднъж
ей така
право пред мен.
как се с.г.р.м.о.л.я.с.в.а.

може всичко да е заради съня снощи
заради ужасното празно чувсто на загуба, даже и насън.
а може би просто съм такава

но имам ужасно Ирационалната нужда да се скарам с теб
отново си измислих човек.

Недостатъци

Може да съм наистина обсебващо създание. Но съм такава, само ако ми позволят и става малко по малко, съвсем без никой да се усети и вече съм под нечия кожа и създавам проблеми.

Или ръмжа прекалено силно, или съскам и те държа надалеч от мен и все пак не прекалено много. Защото. Може. Би. Съм. Наистина. Обсебваща.

Когато ме пуснат близо до някого или той се отвори, започвам да искам всичко и го искам силно и винаги си личи. И тогава.. тогава започват дългите разговори, после идват мълчанията, после идват изискванията и после обикновено бягам. И го повтарям отново, а после и пак. И в момента съм обективна. И никога не си тръгвам преди да стане прекалено късно, преди да съм се вплела толкова, че да оставя нещо от себе си по някого и да ме носи със себе си. Не завинаги, но достатъчно дълго.

Не съм никак мила, не съм никак загрижена. Или не. Загрижена съм.. но не за когото трябва и не както трябва.

Наистина мога да бода.

Наистина мога да развалям нечие настроение и мога това поне от 5 години насам. Винаги има някой, когото мога да бутна. Просто защото е бил непредпазлив и ме е пуснал до себе си и изобщо не е разбрал как. Аз също. Но в един момент или друг – мога да наранявам и може да ме нараняват. Това е просто едно от онези ежедневия, които никак не искам, но се настаняват трайно в дните ми. И когато стане нещо, но не както ми е удобно, си личи: че все още имам много трески за дялкане, много мостове за преминаване, много думи за казване и много неща за научаване.

И най- вече – трябва да се справя с тези си настроения. Трябва да се преборят всичките – едно по едно – през цупенето, сърденето, смеха, непостоянната еуфория и енергия, които на приливи и отливи заливат не само дните, но и нощите, а после.. После е пустиня. После сутрините са дъждовни, а кафето е късно и горчи. Има един вид очакване, което.. не ми е позволено. Не и сега. Преди.. може би. Сега вече трябва да съм го преодоляла.. по- скоро.. не би трябвало да ми е нужно вече, защото.. имам това, което исках.

И всичките безсънни нощи с хора, които не познавам, не ме вълнуват, не ги искам – за тях ми казват, че трябва да ги оставя, че след няколко месеца няма да ги има.. няма даже да има възможността да има такива вечери, защото.. Не искам да го казвам още.
Живеем в някакво странно състояние, в което равновесието е толкова крехко, че с всеки изминал ден се разрушава все повече и повече.. и не мисля за момента, в който няма да го има. Той стои някъде далече на цели 3, 4, 5, 6 месеца разстояние и само понякога изскача иззад датата на деня, за да напомни, че го има. Защото не трябва да забравям това.

Но в момента не искам нищо да се променя. Последните месеци бяха спокойни.. почти нормални и.. си намерих място, на което да седя мирно.

Поне така си мислех.

!

и освен това
Thievery Corporation в България

преди държавния изпит

но!

Ние Ще Бъдем Там.

***

Задават се промени на хоризонта и ще бъде интересно и малко тежко и тая песен е от онези, които се поемат трудно и по малко, защото иначе дотолкова се отнасяш в нея, че след час слушане те няма и в главата ти се върти само:

It's only when I lose myself in someone else
That I find myself
I find myself
It's only when I lose myself in someone else
That I find myself
I find myself

И наистина всичко се завърта, особено ако е късно вечер, особено ако вали, ако сутринта ще ставаш дяволски рано и хем много ти се пътува, хем малко не ти се тръгва и как така стана, че не искам да тръгвам, защото...

И всеки път, когато мислите ми тръгнат по тази пътека се спират пред знака ‘стоп’, горките, защото по- нататък наистина не бива да преминават. Ако достигнеш до една определена точка, знаеш, че това е краят на крехкото статукво и минеш ли отвъд, връщане няма, а вече не става дума само за теб, но и за друг, други, другите?

Наистина ми липсват думите.

Искам да опитам, искам да пробвам и всеки път, когато...спирам. някои неща трябва да останат ненаправени, някои неща трябва да останат неказани, за да може после да продължим с чиста съвест и без да съм изневерила на това, в което ми се иска да вярвам. Не и този път. Става прекалено сериозно, за да се държа като малко дете, което иска всичко да види.

И все пак може би съвсем, съвсем мъничко ме гризе любопитство.. защото то наистина убило котката, но удовлетворението от наученото я възкресило.

И само, когато се губя в някой друг,
Успявам да намеря себе си..

Не може ли да се губя в един човек само, а не да събирам толкова много лица в едно и после да се опитвам нишка по нишка да разплитам възела и да се чудя кой с какво е свързан и когато го прекъсна, какво ще се случи, какво ще ми се случи.

Кого ще загубя този път?

Не искам нищо да трия.

и той каза...

- Това са само две седмици - каза Хенри, - и ако може да бъде погубена за две седмици, значи е устроена така, че нищо не може да я спаси. Не, аз няма да причиня зло на горкото момиченце! Искам само да ме гледа нежно, да ми се усмихва и да се изчервява, да ми пази място до себе си, където и да сме и когато седна до нея и я заговоря, да сияе от щастие. Да мисли така, както аз мисля, да се интересува от всичко, което ме засяга и ми доставя удоволствие, да се опитва да ме задържи по- дълго в Менсфийлд, а когато си замина, да се почувства нещастна за цял живот. Това е всичко, което искам!

Дж. Остин
Менсфийлд Парк

Не ми харесва да откривам прилики между мен и този герой.. тази книга изобщо. Само че лошото е, че понякога искам същото като него.. и то ако може, без да трябва да давам нещо в замяна.

его исти чно
мно го

а може би понякога просто искам да получавам.
всеки иска
нещо

till there was u

може да е заради един от най- дългите дълги зимни месеци
или заради слънцето,
което е като някакво безлично студено кълбо там горе
или заради дървета - съвесем, съвсем сиви

обаче

напоследък се карам с всички
и после никак не искам да се извинявам
но
имам нужда от нещо ново и непознато
и гъделичкащо и стоплящо
защото е зима
а аз не съм за този сезон
не съм за вятъра му
и за улиците му
не съм за цветовете
и дните му
и ако няма какво да ме разсейва
да ме усмихва
и отвлича
става лошо.

и няма никой
и мен ме няма
и градът не е този
и не е същият
и паркът..
и.. имам нужда от различна архитектура
високи сгради
шарени хора
не с черни якета и тъмни дрехи и...

не искам тЪмни хора.

...

The curiousness of your potential kiss
Has got my mind and body aching
Really hurt me baby, really cut me baby...

и май няма нужда да се казва повече
но това е в основата на острите бодли
и няма нужда да се казва повече

***

всичките тия думи се блъскат и бутат
пищят и дращят
зад очите ми
влизат, когато заспя.. забравят да излязат, когато се събудя
и вече
са ме докарали до състояние, в което
.не мога да седя на едно място
.не мога да дишам бавно
и си представям някой от старите шамани,
който праща вятър в дните
мъгла в главата
и тялото е лудо,
а мисълта я няма
и терасата чака, защото там на студено
успокоението може и да дойде
и когато заспя днес
не искам повече да сънувам,
искам здравословните, нужни 8 часа,
в които съзнанието почива
почива. а Не ражда изкривени
червени
неспокойни
картини
с остри герои
много пеперуди
пътища, по които отказвам да мина
и искам вечер да те има,
защото само ти спираш
тази малка лудост от избухване

***

многоточия
с тия думи напоследък всичко е многоточия
и аз слушам само жени
и тая песен, която пълзи по цялото ми тяло,
което още не може да намери нужната му форма
място

***
спокойствие
и само спокойствие

***

5оо days of winter

искам да пътувам из Австралия

The Boys Are Back

когато слушам Fiona Apple
по- добре да се стои надалече от мен...


започвам да говоря
както тя пее
започвам да мисля
като жените там

дай ми нещо познато
нещо старо
нещо стабилно
защото си само едно малко момче
и не можеш
никак
да ме хванеш
понеже
си
такова
малко
момче
че с първия порив
на вятъра
те няма

как
ще хванеш мен?

и моля
it's not about love

никак и изобщо

спи ми се
обаче
обичам те или не
обичаш ме или не

тази година свърши.

the man Jack

не знам каква е тая тяхна идея за идея за любов,
ама знам, че скоро ще свърши
и това ужасно ми пречи да довърша книгата,
защото с отиващото си лято в онова старо гробище
те съвсем, съвсем ще избледнеят

и не знам защо винаги пише така,
но във всяка една от призрачните му книги
става тъжно
и колкото повече напредва разказът,
толкова по- трудно ми става да продължа нататък

the graveyard book
a fine and a private place
и unkle, най- вече unkle
правят тази зима късна и малко много тъмна
в
мен
правят я зима на много неизпратени съобщения
и на доста НЕнаправени неща,
защото не е правилно и така не трябва,
обаче
този човек
май разбира книгите ми и музиката
и понякога така ми се иска...,
защото вярвам, че...
и аз...
понеже знам...

напоследък мисля с многоточия
напоследък наистина не спя,
защото състоянието, в което сънувам
не е почивка
и всички ние сме самотни души
и по ******** тая книга
и по ******** тази музика

само аз знам
какво си ти за мен

And I'm gonna cry in a space that don't hold my fame

винаги бягам от тия големи тежки думи,
които изглеждат
толкова смешно написани
толкова тромави
не на място,
нелепи в устата ми
понякога се срамувам даже,
че ги мисля

обаче

God knows you're lonely souls

и така нантък
това е от песента, не от мен

аз ще трябва да си пиша жизнения път.

...

имаме котка, която дере и хапе

имаме стая с нито една свободна стена вече

и имам една мечка, която в повечето случаи обира само сълзите или при необходимост се използва за възглавница

не сме обиколили много страни.. даже никак

и с началото на зимата е светло само рано сутрин и поначало е студено

преполовяваме последната година, а на мен ми се иска да е зад мен вече, но никак не ми се иска да изгубя ония часове след лекции, когато убиваш времето, а трябва да учиш, обаче
чашите с горещ шоколад са големи
и понякога много гъделичка

искам да уча с някого
и не искам да уча сама

точно в момента ми се учи много и ми се учи правилно, за да си докажа, че онова дете отпреди 5 години още го има там и още се радва, когато свърши нещо както трябва и го свърши красиво

имам вече къса коса
имам шарени очи
и луничките ми изчезнаха, а си ги искам, защото ми връщат лятото
имам малки ръце
и само една трапчинка
и не знам дали се имам цялата или само ми се иска

и искам да имам думите
ама напоследък нещо липсват
не искам липсите

обаче!

искам светлини и широки улици
дебели книги
и от онези особените филми
искам даже пуканки,

Но Не ги Искам Липсите повече,

защото времето, в което обичах дупките,
ни напусна всичките и никой няма да му даде отново да се върне и само, когато сънуваме се промъкват на пръсти и искат нещо да ми кажат, но не говоря вече езика им и съм забравила правилата и не знам защо те има там, а не би трябвало, но си зад ъглите на завоите и.. на мен ще ми мине.

...

...

обичам да пътувам
и обичам да слушам Остава
но на български повече,
отколкото на английски

щото (и нарочно е 'щото', моля)
им обичах и текстовете
пък сега не мога да се оттърва от музиката

та обичам
да пътувам
на стоп
в автобуси
влакове
самолети
и с колелета
само да въртим километрите
и да променяме посоките

от 'вкъщи' тръгват кораби
излитат самолети
и започват магистрали

пътуващи деца

Cage The Elephant - Back Against The Wall (Official Music Video) -

понякога се чувствам ей така
сякаш някой е опрял гърба ми до стената и няма накъде да се мърда
и в повечето случаи аз съм човекът, който не си оставя изход
и който ти позволява да ми извиваш ръцете
и всичко, което имам да ти казвам
не го казвам
и всичко се струпва на онова тъмно място зад очите
и напоследък
заплашва все по- често и по- често
да се покаже
и Аз Наистина Бода
по- лошо от иглите
по- истински от таралежите
Бягай Надалече от Мен

...

все едно ония два месеца другаде
никога не са били
беше интересно (едва накрая, когато знаех, че остава още толкова малко и свършва)
беше ново
беше странно
беше уморително рано сутрин
и понякога много скучно късно вечер,
ама сега гледам снимките и това момиче на тях
.. не я познавам..
появи се за толкова малко и пак изчезна
не е моята ТиНеСи, защото тогава всичко беше...
не изпитвам нужда пак да съм там
само искам пак така да пътувам
но само да разглеждам
да обикалям
да посещавам
да снимам старите сгради
да следвам калдъръмените им улици
да поглеждам в древните къщи
да седя на слънце пред малките кафета с много цветя
да съм с онази къса, малка рокля
и голямата голяма усмивка
да вървя през ботаническите градини
и готическите дворове
да съм човек, който учи и попива
и се забавлява
и обича
и не става безбожно рано сутрин
и се държи за музиката
като нещото, което бута деня напред
та.. тези два месеца
ги няма в мен

има ги само слънчевите дни
и онзи дворец, в който не погледнах
но обиколих напълно и изцяло другия!

...

мразя skype
а най- много мразя старите връзки
не ги искам
искам да ги изтривам с гумичка
и после нищо да не ме бърка

не знаел що се извинява
че аз ли да знам?!
нито го искам, нито нищо!

...

и още малко


The Shins - Caring is Creepy



или говори си и ти ще се правиш, че е така, а аз ще се правя, че ти вярвам

за пореден път и отново

...

има една песен,
която завинаги ще е свързана
с ранно ставане,
с 5 сутринта,
с магистрали и пълна кола...
та тя ще е свързана
с път,
с някакво бягащо начало,
с хора, които отдавна вече са другаде,
но които оставиха усещането
за дъждовната лудост
на 20годишните -
лудост в шишета,
счупени люлки,
малки блокове
и най- вече Големите Големи Думи
за дните, в които всеки край беше за последно
и всяко увлечение голямата Л...
която остава и трае
и се крие зад прозорците в старата стая
и мирише на ягоди и има сини очи
и тази песен ще връща винаги отново
онова Мен,
което иска всичко да започне отначало,
защото небето тогава беше
толкова красиво,
различно
и едва сега започващо да се открива,
че почти е болезнено да се сещам
за облаците, които пълзяха по него
и за дните, които последваха..
толкова безпосочни,
утопично млади,
че се чудя..
как толкова бързо ги оставих зад гърба си..
само понякога като сега
тази дъждовна, зелена, буйна, моя
лудост ми липсва
и с песента е единственият начин
да си спомня колко сладка беше
...

Stormy Weather - The Kooks - Click here for more amazing videos


и тъй като това не мога да го пропусна...
обичам такива момчета