добър вечер
и честита нова година
пожелания не ми се пишат и без това тази година ще прелива от тях, нека се затрудни с изговарянето им

първата вечер вкъщи сякаш си забравил разположението на вещите и се блъскаш във всички ъгли, докато в главата ти ехти тъжният смях, който тичаше след влака и трополенето по релсите

за 5 дена и един телефонен разговор се променям със скоростта, с която едната вечер се изкачвах по стълбите и слушах как ехтят стъпките в това голямо синьо пространство, което тихичко те прканваше да се изгубиш викайки

да и да, много искам да се изгубя и докато се вглеждахме през светлите прозорци и пътyвахме през тъмнината си мислех... 'аз съм човекът, който наблюдава този автобус под него, през мъглата от завесите'... само че, разбира се, аз бях и съм си момичето от Бургас, което просто поглъщаше светлината... и което се върна.

нови имена като стари, добре познати и обичани стаи и моля, нека ме вземат нелегално, аз ще бъда таласъмът под леглото, който носи късмет и обича да се смее.

това, което ни преследва в момента е въздух, ухаещ на череши... череши, череши... червени, топли, студени, тъмни
не съм ненаситна, просто обичам

ти знаеш ли... мисля, че накрая, когато пътувахме вече и разбра и аз разбрах... все пак почувства бодване - неприятно.
не е лесно да забравиш
няма да ме забравиш, защото докато гониш времето, което не чака... ме мярваш за малко

говори ми се още, но звуча неуютно и сякаш препинателните знаци ми убиват
лека нощ
и моля - не вдишвайте една и съща тишина (ситуацията пр мен
моята дума не тежи,
неговата - липсва)