...

направинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинеснаправинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинещонаправинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
и само това е в главата ми
като ехо, като упрек, като една единствена безкрайна дума
като каменна река, каквато са мислите ми
потекла надолу
като мен
която си казва 'виждаш ли, скъпа, ние не живеем в приказка'
нали последните вечери се случват само по филмите и само там всичко е прекрасно - виното никога не свършва, свещите горят безкрай и хората са сякаш във вакуум
и после един странен вятър под прозореца ти шепне да заспиваш, защото не знаеш кой броди вън в тъмното
пътувашпътувашпътуваш
и си на една вселена разстояние, в стая Без лилави стени и един час, през който времето се изнизва
докато слънцето залязва
а косата ти се е приютила
по врата ми,
цялото ми тяло
и чувам врати да се затварят
хора да се смеят
а ние сме само аз и ти
съвсем отделни, другаде.. няма нищо общо със света зад вратата
'започна сезонът, в който се разделяме' по възможно най- неразделящият начин
всеки път за лека нощ съм толкова спокойна, кротка, колкото усещам буря в мислите преди да заспя и ръката ти да ми рисува приказки за сладък сън по тавана
позитивизъм и Не... тези неща не се случват, нямах вино в ръцете, нито ти раница и онази сутрин с пътуванията е само в сънищата ни наяве
нужда да се разделя с още много
Манек най- накрая беше открит
открий ме.