come and live with me.

аз събирам разни неща.
събирам мидички, камъчета, цветове, изтощение, минали неща, минали думи
изобщо събирам почти всичко
събирам по малко и от себе си оттук и оттам,
когато забравя,
че би трябвало да съм цяла,
сглобявам се като си спомням
кой какво е казал и нареждам парчетата по себе си
все едно редя пъзел
с 3ооо части
или с 1о ооо
не знам...
колко части би трябвало да имам?
колко пъти са ме обичали заради това, което бях?
и колко ме обичат заради това, което съм?
и тези парчета,
които се лепват за мен
мои ли са,
или някой ги е намерил
и решил, че ми подхождат
и просто трябва
да хванат малкото ми тяло
с малки ръце
и малки крака
и да го нарисуват по друг начин
като започнат с очите
устата
носа
прехвърлят се върху думите
после жестовете
и ме направят съвсем друга
съвсем по- тъмна
и много по- празна.
кой ти позволява да ме рисуваш така
и кой ти е казал, че ще заживея с думите от
твоята глава?
защото няма.
но докато преборя теб с мен,
ще изчезнат океаните,
ще се променят
облаците
и небето ще стане
червено.
и кометата идва,
но аз ще остане в теб и след нея.

(Genius Party Beyond)

той знае ли как
й липсват сутрините им заедно
и онзи сън, който
се измъква от нейните очи,
и бяга по неговите мигли,
а после
разбуждане,
протягане,
усмивка
и пак протягане,
като слънчева котка
в лъч
и после кафе,
което остава по устните,
и те миришат на
Бразилия,
на манго,
папая,
дъждове
и изведнъж
смяна,
рязък звук
и ако пусна мислите си
да бягат,
кой знае
накъде ще поемат,
докъде ще стигнат
и кой ще потъне в тях,
и аз ще се измъкна ли изобщо,
или ще остана с другите в тях
и ще драпам
да стигна следващия бряг,
където може би
всички са нормални.

и докато слънцето залязва
и започва последната лекция
и говорим за тестове,
методики
и бла бла,
ми се мисли за moby и море,
не за планината, която наднича през прозореца
и носи мъгла, и влага, и студ

и листата са жълти и червени,
и децата, които скачат в шумата и викат,
правят човечета от кестени
и научават себе си, но не и мен
и тази печка, която бумти, и гори всичко,
и пламъците миришат
на шишарки
и бор

и после сме в топлата стая
и сме само двама и от време на време
се усеща онзи стар зелен мирис,
но в повечето случаи се крие под леглото
и бяга от мен
и ми крещи:
ти порасна и
аз вече не мириша на теб
не чувам гласа ти и
не мога да го използвам
нито мога да целуна пак смеха ти,
защото той излетя в онзи ден,
в който си взе сбогом с подскачащото дете,
и се качи в автобуса,
а в ръката си държеше млечен шоколад.

и от тогава насам е есен
с проблясващо тук там лято,
една две изпуснати думи и
усещането, че нещо е останало
незавършено и неизживяно
и на моменти ми липсваш
липсваш
липс
ваш
както ми липсват сутрините
с рошава коса и дрехите с отпечатъци
от клуб, бар или нещо такова
и преходите с фотоапарата
и красивите мои ярки снимки.

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ



Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959
Елисавета Багряна

ти не си готов
жалко и бледо подобие на това, което искаш да си
и се опитваш да си,
но толкова не ти се получава,
че аз си стоя отстрани
и мълча
и гледам
и ми става
смешно - толкова смешно, че вместо да се усмихвам
от очите ми потичат сълзи
и си мисля
какво направиш
до къде стигнах
и с кого съм
и какво съм
и как така
ставам бавно като теб
и няма да ме целуваш
и не искам да ме целуваш
и не искам да ме държиш
и прегръщаш
не искам да усещам дъха ти по врата си
и ми се иска
да ме няма
в теб
и по теб
и просто да си тръгна
и да не съм била
и да не си бил
това е.