...

Някои дни се събуждам с мисълта, че те оставихме да си отидеш жаден и това така е заседнало в съзнанието ми, че ме задушава и искам цялата мъка да се излее от очите ми и да потопи дните...
Само че от това няма измъкване, а ти не си тук и ние трябва някак да се справяме.

                                                                                               

                                    Една изгубена ябълка гони зимата, а

                             на 400 км от нея валя първият сняг и 

                             всичко се нареди както трябва:

                             предстои ми повторно запознанство 

                             с това място.

                             Малко е страшно, леко е вълнуващо и

                             един край ще отведе до безкрайно 

                             много нови пътеки.

The XX - Intro [long version]

...

целият свят ми горчи

...

Скъпи татко

капитане,

островът е много интересен, обаче няма акули. 

По цял ден можеш да се гмуркаш без да видиш

акулска перка на хоризонта и на човек му става

малко мъчно.

Имаме си делфини и с тях плуваме навътре,

навътре. Толкова навътре, че островът се

превръща в малка точка и оставаш сам в 

цялата тази синева, синя като очите на мама 

и ми трябва само ей толкова да се протегна,

за да те хвана за ръката и да те измъкна от 

морето.

Само че аз самата съм в морето и точно, когато

се сетя за това, делфините решават, че е време 

за тръгване.

И ние си тръгваме.

До следващия път.