втора година тече,
откакто умря
зеленото на листата,
стичаше се на капки
по ръцете,
ограбваше всички цветове
и оставяше тъмнина зад
себе си.
всички
звуци потъваха в
очите ти тогава
и небето помръкваше
увесено
на острия ръб
на усмивката ти,
с която
улавяше дъха ми,
затваряше го в клетка
и като
освирепяло животно
той се мъчеше да се откъсне.

още си спомням как ми
се смееше тогава,
как думите
'никога няма да ме забравиш'
се впиваха злобно
в ръцете ми,
деряха гърлото
и аз не вярвах на
заканата 'ще се върна
в дните ти'

но ти се върна
всяка пролет
надзърташ
иззад слънчевите лъчи
и нито един миг не е вече
спокоен...
нито мой.
искам да си тръгнеш,
да изчезнеш,
за да може да дишам
спокойно,
да вървя без да се спъвам
в теб,
в усмивките ти,
в аромата ти.
махай се.
без обещания.
'аз се завърнах'
шепни на вятъра.


ако можех, шях да взема неговият поглед и ей толкова насмешливо-сериозно да гледам на всички всекидневни глупости, които ми отдалечават лятото на 1ооооооо километра и ми обещават прах и жега без море
време е да бъдем големи, но когато стане топло и си мисля за плаж, тази идея ми се струва глупава. по морето всички сме деца - все едно е първото утро изобщо и за първи път съм видяла синята вода и пясъка и са за мен безкрайно дълго време.. не мисля за университети, не мисля за какво ще има да става и как ще го посрещна, не мисля за теб даже..
месец безгрижие
не го давам

Funeral Blues

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last for ever: I was wrong.

The stars are not wanted now: put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood.
For nothing now can ever come to any good.

W.H. Auden

когато нямам какво да ти кажа,
се плаша, че това мълчание ще продължи векове,
ше обхване цялата земя
и повече никога и една дума
няма да излезе от устата ми

тогава се събират облаци на
хоризонта
оплитат се в косата ми
и най- слънчево слънчевият ден
не може да върне смеха
в дните ми..

сякаш други хора, не аз,
минават през тях, оставят
отпечатъци,
а аз стоя на гарата и те
изпращам:
всяка една минута си тръгваш
взимаш цветовете ми
и остават единствено думи,
които се премъкват през разкъсаната
мрежа,
успокояват ме, че светът не свършва
и си тук

но аз ти казвам:
не мога повече да слушам ветровете,
разказващи приказки за тебе,
да си те спомням сред вълните
като част от...
стоп
край
live with me
морето ти отива
солените пръски с цвета на очите ти
грохотът
прибоя,
събрали извивките на гласа ти
вятър в ритъма на барабаните
live with me
ще затворим мълчанието в
кула от слонова кост -
страшен спомен за
какво можеше да бъде


нещо за мен.

трябва да се науча да се справям с очакванията си
иначе после боли глава
иначе после си дупка
прекалено много почивни дни (хубави)
и в момента - прекалено много от София
героите не са това, което бяха. вече си смел, когато се справяш с всекидневието си, колкото и да е.. да не е това, което ти се иска

когато нямам какво да ти кажа
се плаша, че това мълчание ще продължи векове
ще обхване цялата земя
и повече никога и една дума
няма да излезе от устата ми

искам повече, отколкото мога да получа и това дразззззззни, защото колкото по- бързо ми стане ясно, че
1.няма да се случи чудо
2.това не е приказка
3.не важи правилото 'когато много искаш нещо, то ще се случи'
толкова по- бързо ще си стана старата аз

това не е емо-криза, не е скапано настроение, не е песимизъм, това е.. сега
искам билет за Ямайка
точно в момента не мога да доказвам себе си

и точно в момента не мога да те издържам и ми се иска
да са се развили нещата по друг начин
да са поели различна посока
и после се ядосвам, че такова нещо изобщо ми е минало през главата
защото
аз
всъщност не го искам
и не искам даже да има ден,
в който такава мисъл ще се е появила
защото е
всъщност страшно
пиша ти писмо, ама много се радвам, че изобщо няма да разбереш за него
то си е моето тайно писмо,
което ще свършва скъсано, горкото
и всеки път, когато ти се ядосвам ставам остра и ужасна и ми се иска да те убода пъти по- сило, отколко се е случило с мен
някакви хора казват, че това е ужасно
аз пък казвам, че ми става гузно
и на всичкото отгоре ми омръзна само това да ми е в главата
случват се къде-къде по0важни и големи неща
някъде...

damn
тъпа работа.

е, да, понякога не можеш да се справиш сам
е, да, понякога не мога да се справя сама
"той беше западен, прекалено западен"
пък аз прекалено не следвам логическата последователност и после си отглеждам дупка
еми прекалено западен, нали разбираш
да ти говоря, казваш?
ще говоря... всичко ще си кажа... сънувах змей, пък като сънуваш змей нещата се сбъркват винаги.. все едно сънуваш недовършените предания на някой заспал човек, който не знае, че спи и още вярва в дракони
"да имате дракони за убиване?"
макар че, ако се справям с всеки дракон, така както се справих с този, по- добре си търсете нов герой, момчета
мене няма да ме бъде
аз си отглеждам дупка
героите са уморени
няма вече герои
за сметка на това имам себе си и ше ти кажа, че това беше едно от най- дългите пътувания, най- бавните, най- трудните, най- моите и повече няма
няма повече краища и ръцете ми са вързани с най- нездравото въже, ама са вързани и понеже са вързани ти казвам пак.. героите са уморени
вървя комплект с табелка reserved и не ми беше обидно и сега не ми е, обаче...тая табелка трябваше да я оставя някъде май... щото точно над леглото много злобно ще ми идва събуждането сутрин..

когатo ти си тръгваш, аз ще дойда
и, човече, колко тъпо стана, не е истина просто
...
брот поп поколението трябва да пляскат с ръце сега
героите ги няма
идва ред на самотния малък човек
уж нямаше, пък боли
научи ме да живея тук, какво ще кажеш, а?