...

Скъпи татко

капитане,

островът е много интересен, обаче няма акули. 

По цял ден можеш да се гмуркаш без да видиш

акулска перка на хоризонта и на човек му става

малко мъчно.

Имаме си делфини и с тях плуваме навътре,

навътре. Толкова навътре, че островът се

превръща в малка точка и оставаш сам в 

цялата тази синева, синя като очите на мама 

и ми трябва само ей толкова да се протегна,

за да те хвана за ръката и да те измъкна от 

морето.

Само че аз самата съм в морето и точно, когато

се сетя за това, делфините решават, че е време 

за тръгване.

И ние си тръгваме.

До следващия път.