21.4.08

...

и точно в момента не мога да те издържам и ми се иска
да са се развили нещата по друг начин
да са поели различна посока
и после се ядосвам, че такова нещо изобщо ми е минало през главата
защото
аз
всъщност не го искам
и не искам даже да има ден,
в който такава мисъл ще се е появила
защото е
всъщност страшно
пиша ти писмо, ама много се радвам, че изобщо няма да разбереш за него
то си е моето тайно писмо,
което ще свършва скъсано, горкото
и всеки път, когато ти се ядосвам ставам остра и ужасна и ми се иска да те убода пъти по- сило, отколко се е случило с мен
някакви хора казват, че това е ужасно
аз пък казвам, че ми става гузно
и на всичкото отгоре ми омръзна само това да ми е в главата
случват се къде-къде по0важни и големи неща
някъде...

19.4.08

come and live with me



damn
тъпа работа.

8.4.08

let's go back to the start?

е, да, понякога не можеш да се справиш сам
е, да, понякога не мога да се справя сама
"той беше западен, прекалено западен"
пък аз прекалено не следвам логическата последователност и после си отглеждам дупка
еми прекалено западен, нали разбираш
да ти говоря, казваш?
ще говоря... всичко ще си кажа... сънувах змей, пък като сънуваш змей нещата се сбъркват винаги.. все едно сънуваш недовършените предания на някой заспал човек, който не знае, че спи и още вярва в дракони
"да имате дракони за убиване?"
макар че, ако се справям с всеки дракон, така както се справих с този, по- добре си търсете нов герой, момчета
мене няма да ме бъде
аз си отглеждам дупка
героите са уморени
няма вече герои
за сметка на това имам себе си и ше ти кажа, че това беше едно от най- дългите пътувания, най- бавните, най- трудните, най- моите и повече няма
няма повече краища и ръцете ми са вързани с най- нездравото въже, ама са вързани и понеже са вързани ти казвам пак.. героите са уморени
вървя комплект с табелка reserved и не ми беше обидно и сега не ми е, обаче...тая табелка трябваше да я оставя някъде май... щото точно над леглото много злобно ще ми идва събуждането сутрин..

когатo ти си тръгваш, аз ще дойда
и, човече, колко тъпо стана, не е истина просто
...
брот поп поколението трябва да пляскат с ръце сега
героите ги няма
идва ред на самотния малък човек
уж нямаше, пък боли
научи ме да живея тук, какво ще кажеш, а?