21.10.08

б.с.а.

може и да е заради есенните листа по дърветата и земята
които скриват небето и пътищата
и когато затвориш очи всичко е топло и в охра
но..
понякога се връщам пак там, съвсем тихо и съвсем на пръсти.. сгушвам се на стола или ниското легло и се оставям
на зеления аромат
на котката ти
на терасата с нейния горчив въздух и
пак всичко е вълнуващо и ново, а аз още не знам нищо и нищо от мен към теб не се е променило
само че вече не намирам песните
не ги слушам тези думи и малко по малко почва да те няма
и как ме беше страх да не стане така и как си мислех ' не, о, не, това е вечно като мен и ... и никога, никога, толкова никога..'
но
ти беше една от височините за прескачане и те надминах
и сега ми е мъчно и съм по- голяма и уж трябва повече да знам
изгубих формата ти между другите хора
ти беше една от височините и тези моменти няма да се повторят
ти, счупен малък човек
няма да се повториш
в мен


Incubus - I Wish You Were Here - The best video clips are right here

9.10.08

...

и идва един момент, когато почва да не те бърка толкова много
после се сепваш и се плашиш
'как така?!'
после оставяш една вечер да мине, после друга без почти никакви разговори
после се сепваш
и е тъжно
защото
е имало толкова нощи с дълги, дълги думи и минути, когато не ти се спи до сутринта и се опитваш да правиш интересни неща, за да мине времето по- бързо и бързо и...
сега е това, което се случваше на другите, не на теб
но добро утро, мое момиче
или ставаш по- голяма, или се обърка съвсем
и искам да стигна по някакъв начин отново себе си
защото
това Аз не съм Аз
и ТиНеСи не е
тя отдавна някъде се изгуби, а портокалите на прозореца спряха да светят
пътеводните светлини станаха студени
и всички моряци напуснаха нейния кораб,
защото никой не можеше да понесе
блясъка на очите й
тътена на гласа й
вятъра рано сутрин,
когато водеше кораба
по нови пътища и над водата се спускаха
птици с невъзможна окраска
а огромни риби с тъжни очи
се прозяваха и причинаваха водовъртежи
през всичките онези години
мъжете се отказваха един по един
един по един
те всички си тръгваха
а най- накрая и
ТиНеСи
изчезна.

3.10.08

есенно


С книжните кораби
няма да стигнеш доникъде.
Истинските са тъжни,
ще стигнеш навсякъде с тях.
Не пътувай,
създавай своите книжни флотолии,
не пътувай,
мой нежен Колумб.
Истинските тъжни и страшни кораби
откриват Америка.
Не пътувай!

Иван Пейчев
есенни думи за есенни хора
не пътувай,
а знам, че не мога да те спра
и себе си не мога да спра да съм с бодли и остра
есенно време

1.10.08

стоп.

трябва ли да изброявам колко пъти снощи се припознавах, озъртах, надничах и стрясках, защото бърках другите с теб
и колко пъти се обръщах пак, защото нямаше начин да влезеш през онази врата и да не слушам точно тези песни сама
стоп за край
'само с теб ще вървя
през мъгли'
и така нататък и така нататък
това не е влюбено състояние, а измъчено, странно, недостатъчно, малко студено положение
телефонни връзки

а може би просто
трябва да се поемам на малки парченца