това е единственият вариант, който намерих и който човек може да усети.. втората песен в клипчето и това колко странно си пасна с книгата ми в момента и как не мога да спра да я слушам

Oh I can hear you breathing
You're picking up my scent
You're trying to hunt me down
In the hope that I'll give in

But I know these tracks
Better than I know you ever could
You're breathing down my neck
But it will only make me win

Nobody wanted this
Not after all these years

Still the darkness draws us deeper
In just like a trap
But now I've got you here
I'll never lead you back

For the garden's end
Is where wilderness begins
You dug a hole for me
That I'll bury you in

And if you raise the dead now
I might lead you back
And if you cut your hair
I might leave a map

Nobody wanted this
Not after all these years
Nobody noticed you
But now they're on to you

You say you'll have the last laugh

But the winters coming
And the snow will cover tracks
And I'll be watching
Because I'm hunting you

And nobody's buying it
Not after all these years
But somebody's noticed you
And now I'm on to you

и не очаквах това от себе си
не и да не спирам да чета точно тази книга с точно тези думи, защото...
някои неща изглежда просто не мога да надрас(т)на

and if u wanna buy me flowers...

аз и ти си имаме минало вече
общи минати пътища и оставени зад гърба километри
една хижа
две пещери
Нови Години и няколко изпита
и безброй слънчеви сутрини (кафе и портокали, сънливост, топло!)
и когато гледам старите снимки си мисля, колко странно ми изглеждаше тогава и винаги в сянка, с ръце в джобовете и онзи отнесен поглед и не можех да подредя парчетата с теб и мен
ако някой ми беше казал как ще се обърнат нещата, щях да се засмея и да махна с ръка
защото аз тогава
съм различна от аз сега
и първи курс е на векове време от мен с непознатите си хора и нови стаи, нови усмивки и нито една хубава, колкото твоята сега
защото
е хубаво, когато
и усмивките и мъчното
аз мога да ти ги причиня и го правя
и двете
много често едновременно, но май си го връщам,
защото
понякога, но само понякога
ме е страх
и то много, че както аз увличам съм и аз увлечена и не виждам края (а не го и искам никак!)
и ми е хубаво
късно вечер да се прибираме и да пускаме музика и да е тъмно, тъмно, тъмно и в очите и в ръцете,
но да си до мен и да ме прегръщаш
и да се сещам
колко строг и сериозен и малко стрешен беше
и как се обърнаха нещата
и как няма да им дам да се завъртят
не сега
не още
нито после!

!!!

чудеса

само когато повярваш в чудеса, ще повярвам и аз
и тогава
слънцето може би ще изгрее и на онази улица
но
дотогава
спри да използваш думи, които не ти приличат и в които не вярваш!
защото така
разпадаш и мен
а
аз няма да ти дам. не и на теб, не и на никого,
защото
ако не можеш да направиш онази малка стъпка, значи не можеш да направиш нищо
и не си изобщо силен, нито опората, на която се правиш
въздух под налягане в шарения ми балон
имало неща, които се случват твърде късно
ами
нека видим
обаче
времето ти изтича, момче
или моето
и това е, което вършее и не спира
а не знам докъде ще стигне.



Jefferson Starship - Miracles (Stereo) - Watch today’s top amazing videos here