...

" Ти наистина не разбираш. Аз не искам онова, което искам. Никой не иска онова, което иска. Не и наистина. Какво забавно има в това да получаваш всичко, каквото искаш? Просто ей така, без да означава нещо. Какво?"

Коралайн
Геймън

...

моята разхвърляна, хаотична, разпърпана сесия свърши
много по би ми се искало, вече да е свършило времето в университета, вместо още една година да търкаме плочките по коридорите в опит уж да научим нещо

опа,
ново начало
не ми се мисли за времето там
а
искам да мисля за това лято
като три месеца, в които дните ще се влачат, влачат мързеливи и бавни
светлината ще пълзи по пода
и ще се отразява в тавана,
въздухът ще е солен сутрин и сладък вечер
и ще четем морето
по хората, които си заминават и онези, които остават
синьо лято
като последното лято
преди да станем големи и важни,
когато още беше толкова забавно да четеш книга на покрива и с едно протягане да стигаш сладките и дребни кайсии,
а в тревата в другия двор шумулкат буболечки и лечки и ...

само че сега е лято и то е в софия и още малко само ще е тук, но ...
в момента (може и да е заради последния изпит, може и да е защото не съм доволна) сякаш няма никой и не стигам до желание за разговор, камо ли до темите, защото тези, които искам са далече надалече и странно колко бързо се менят разстоянията с възрастта
та лято без дружката за подкрепа, която се навива на пруимиците ти, взима те след работа, чака те за бира и градини и гръб до гръб... та такова лято не е никаква лято, искам да кажа аз

месец и нещо до заминаването
два месеца до връщането
и още три до другото връщане, което ми изглежда като на цяла вселена разстояние

не става дума за Другите, които понякога се промъкват на пръсти
и скърцат ли скърцат от яд
и се опитват да надничат иззад очите,
а за това, че сега е Сушавото време
с пустинен пясък Сушаво
с хора Сушаво

този град го няма
прекалено тесен е
тесен
и този град, прихлупен от сградите -
няма го