20.6.12

...

И те се разделиха.
Всеки почна да рови в тялото на другия и да събира парчетата от себе си.
После останаха дупки.
И двамата ходеха  някак смешно, краката им се кривяха и ръцете излитаха във въздуха, защото сърцата им бяха прекалено заети да се справят с липсите.
Но и това свърши.

...

върни ме тук
и ме дръж
здраво,
не ме пускай
да се понеса по вятъра,
защото
все някога небето ще падне върху ни,
а аз
те обичам
и искам
да ме държиш при себе си,
тук,
под сянката на миглите
и смехът на очите ти,
докато
дългите ти
тънки
пръсти
тъкат истории
за небивали земи.
върни се за мен,
разкажи ми приказката за
единственото
момче,
скрий ме в зениците си,
докато празнувам
и си спомням
как брадата ти
рисуваше картини по бузите ми,
шията,
ръцете,
защото аз се върнах
и смятам да остана.