бла бла бла

и
щрак
отражението Ми
в очите Ти

щрак
цветовете Ти
по кожата Ми
се спускат
бааавно
и потичат
по
ръцете
краката
оставят островни следи

щрак
и времето
го няма
няма го
и нещата пак
са застинали
и ръката Ти
тежи на
рамото Ми
а слънцето залязва
и светлината
пълзи
по усмивката Ти
поникнала
по устните Ми

щрак
щрак
щрак
...
води ни в дълбокото
и тъмното
защото
аз снимам
как умира
една история
и краят й
няма да е красив
вярвай ми
...
щрак
отражението Ти
в очите Ми

...

тази нощ
светкавиците бягаха
по небето
и лятото излезе от моите очи
и стана студено
а сивото се намести в
зениците и каза
Аз оставам
Ти си тръгваш
и въпреки че тя ще те моли
да се върнеш
ти няма да погледнеш назад
защото пътят очаква
твоите
леки обувки
и въпреки
че
нейните
сълзи
ще наводнят
земята ни
ти няма да погледнеш назад
докато
тя ти пее песни
за дълги вечери
пясък
и скали
в които смеха се разбива
уморен от битки
аз ти казвам
ти няма да погледнеш назад
защото
моят глас
вече не оставя следи
в мислите ти
и там има
само нови посоки
които водят
в непознатото
а устните им
пулсират
с ритъма на сърцето
ти
Аз оставам
ти си тръгваш
И никой няма да погледне назад

every single night