2.3.12

...


Чакай ме
Чак
Кай
Ме
Защото
Искам да дойда с теб
Но вече не виждам ръцете ти
протегнати
Да сочат пътя
И очите ти усмихнати
Да светят в моите
И  да ми шептят
Колко нежни са миглите ми
И каква е сянката на настроенията ми
В твоята глава
И в моята
Някои дни
Не мога да стана и да чуя думите ти
Които трябва да ме водят
Безопасно по
Завоите
И покрай уж стръмните
Скали
Които искат да ме вземат
И от които
Честно казано
Понякога и
Много тайно
Ми се иска да бъда взета
И да потъна
В острите им ръце
И да се изгубя
Във водовъртежните им сини очи
И усмивки
Които залепват
За мен
През задимената стая
Над късния смях
И искам
Онази извивка
С тъмната сянка
И сладкия вкус
Да попие в моята кожа и да стане моя
И на никого друг
И макар че
Се размниавам с нея
Лудо и безпосочно
Мога да кажа
Кога ме помнят
И кога не
Аз те помня
Ти няма да ме забравиш..