...

мисля, че нещо ще се случи скоро
може би ще се намеря пак.. или пък ще намеря време да се чуя
и не само да действам, а и да знам защо го правя
после ще си почина с една хубава книга и ще съм доволно, че мога отново да чета съвсем както трябва и да усещам как един ден прелива в друг.. или просто да гледам как става тъмно постепенно постепенно, без да чувам крясъците от съседната стая или надутата нЕмоя музика
и ще ми е спокойно и уютно, каквото не е било от дълго и дълго време
няма да съм буфер, защото всичко ще е наред... и ще се метнем на първия влак, както вчера, за да избягаме за малко ( или всъщност за много) .. може да се върнем отново на онази поляна с къщичките под нас и пръстите на планината пред нас.. имахме цялото слънце на света и себе си
и ще бъда лимонче, защото ще го искам, ще изтрия всичките телефонни номера и каквото съм била, когато не съм била аз и ще забравя. най- важното - няма да ми пука.. ще мога да гледам, накъдето си искам!
понеже искам да виждам - всичко, а не принудително да извръщам поглед, за да не се разсмея - понякога са толкова прозрачни.
помощта му ми трябва, но няма да го призная. не. и ще се справя сама, както си мога. някак си. ще избутам напред. и това е.
с Gravity Co. се усещам спокойна. не съм вкъщи, но все пак може и да е спокойно.. само тази липса да се махне. съвсем да се махне. махне. махне.
и все пак - не живеем в приказка. не.