или за това, че
моят и твоят път са различни, а не ми се ще да повярвам
за това, че
в ранното легло само ти улавяш светлината и тя се задържа при мен през целия ден
но
Ти тогава, Ти сега и Ти с мен
има нещо, което ми се изплъзва
нещо, което праща кошмари
нещо, което иска да пише влюбени неща, да бъде влюбено, да бъде спокойно, да бъде нечие
и което се дърпа и отдалечава и казва и пее и говори и диша и мисли,
но в мен и в моята глава
остава тъмно
защото
това нещо
то расте и се развива и се удължават ръцете му
и се изострят зъбите
и косата става по- дълга
и очите по- дълбоки
но не са добри очи
не са и мили
виждали са прекалено много пътища с различни посоки
пяли са прекалено много думи на раздяла
прекалено много сълзи са изтичали отттам
прекалено дълго са оставали сухи
и сега
те гледат мен, а теб те няма
и съм ти бясна и наранена и ядосана и викаща и говореща тихо и говореща безразлично
но не мога да си поема дъх
дъх да си поема
да дишам спокойно
да дишам щастливо
да се будя с чайките, доволна от новия ден, който идва
усещам те
всяко движение и всеки дъх
всяка дума
всяко мигване
и искам да са мои...
зазорява се или сумрак ще пада
усещам те и
ми се бяга
далече от мене, от тебе, към тебе, в тебе, с тебе
започвам да се обърквам сериозно
започвам да се крия. сериозно.
започвам да гоня. най- сериозно.
No comments:
Post a Comment