продължения

ти видиш ли,

слънцето днес се изтъркули от

леглото ми

и никой не знае

кога ще се върне

ще се върне ли изобщо

с топлите си лъчи

и оранжеви усмивки

които оставяха белези по зачервените ми

есенни бузи

разказваха за далечните страни

в които ще потънат очите

ми

наситено

болезнено

защото това слънце

вярваше в мен

в детската ми радост

когато танцувахме из стаите

и сенки нямаше

защото 

осветявахме всяко тъмно кътче

пускахме ракети по вятъра

хартиени кораби

с изписани платна

за да стигнат до небето

което свършва с морето

та всички там да знаят

че аз и моето слънце

разтърсваме светове

будим се в ухания

диви цветя

и никой

обикновен

бесен 

малък

човек не може...

да го изгони от леглото ми..

до днес

чувствам се мизерно!