вкъщи винаги ме обзема желанието
да чуя големи думи
да правят за мен големи неща
да не спят заради мен
да тичат и пътуват заради мен
и винаги после ми се иска да започна отначало
да разместя хората и себе си
да бъда голям човек
на голяма възраст
да се разхождам бавно
и бавно да гледам
и бавно да мисля
и да не очаквам големите дела
и големите моменти
защото моята стара глава
никога няма да се е занимавала с такива големи
желания
защото ми казаха, че съм глупаво българско студентче, което учи в глупаво българско университетче и ако бях чужденче, нямаше да имам проблеми
само че не съм
и защото не съм
ще изпитват чужденци, които не знаят и "да" да кажат на български, ще ги изпитват за има - няма две минути разговор и то не разговор, а гледане с големи големи очи, а аз ще уча и ще чакам някой да се сети, че освен чужденци в университети те ни учат и българи
само че съм у дома
и дори и ти да не знаеш какво искаш да правиш с мен
без мен
до мен
аз си знам
че без теб
с теб
все някак си ще си намеря пътя
и ако теб те няма
твоя е загубата, момче
ТиНеСи наднича над рамото и никога няма да се запознаете
тя е като онази скитаща Дена, която я отвлякли (или тръгнала доброволно) към Долната Земя и която никога няма да имаш
но която винаги ще помниш
защото със теб
или без теб
просто е по- лесно
или по- сложно
но никога не и по- страшно
средни положения няма