...

вкъщи винаги ме обзема желанието

да чуя големи думи

да правят за мен големи неща

да не спят заради мен

да тичат и пътуват заради мен

и винаги после ми се иска да започна отначало

да разместя хората и себе си

да бъда голям човек

на голяма възраст

да се разхождам бавно

и бавно да гледам

и бавно да мисля

и да не очаквам големите дела

и големите моменти

защото моята стара глава

никога няма да се е занимавала с такива големи

желания

защото ми казаха, че съм глупаво българско студентче, което учи в глупаво българско университетче и ако бях чужденче, нямаше да имам проблеми

само че не съм

и защото не съм

ще изпитват чужденци, които не знаят и "да" да кажат на български, ще ги изпитват за има - няма две минути разговор и то не разговор, а гледане с големи големи очи, а аз ще уча и ще чакам някой да се сети, че освен чужденци в университети те ни учат и българи

само че съм у дома

и дори и ти да не знаеш какво искаш да правиш с мен

без мен

до мен

аз си знам

че без теб

с теб

все някак си ще си намеря пътя

и ако теб те няма

твоя е загубата, момче

ТиНеСи наднича над рамото и никога няма да се запознаете

тя е като онази скитаща Дена, която я отвлякли (или тръгнала доброволно) към Долната Земя и която никога няма да имаш

но която винаги ще помниш

защото със теб

или без теб

просто е по- лесно

или по- сложно

но никога не и по- страшно

средни положения няма