спи ми се
обаче
обичам те или не
обичаш ме или не

тази година свърши.

the man Jack

не знам каква е тая тяхна идея за идея за любов,
ама знам, че скоро ще свърши
и това ужасно ми пречи да довърша книгата,
защото с отиващото си лято в онова старо гробище
те съвсем, съвсем ще избледнеят

и не знам защо винаги пише така,
но във всяка една от призрачните му книги
става тъжно
и колкото повече напредва разказът,
толкова по- трудно ми става да продължа нататък

the graveyard book
a fine and a private place
и unkle, най- вече unkle
правят тази зима късна и малко много тъмна
в
мен
правят я зима на много неизпратени съобщения
и на доста НЕнаправени неща,
защото не е правилно и така не трябва,
обаче
този човек
май разбира книгите ми и музиката
и понякога така ми се иска...,
защото вярвам, че...
и аз...
понеже знам...

напоследък мисля с многоточия
напоследък наистина не спя,
защото състоянието, в което сънувам
не е почивка
и всички ние сме самотни души
и по ******** тая книга
и по ******** тази музика

само аз знам
какво си ти за мен

And I'm gonna cry in a space that don't hold my fame

винаги бягам от тия големи тежки думи,
които изглеждат
толкова смешно написани
толкова тромави
не на място,
нелепи в устата ми
понякога се срамувам даже,
че ги мисля

обаче

God knows you're lonely souls

и така нантък
това е от песента, не от мен

аз ще трябва да си пиша жизнения път.

...

имаме котка, която дере и хапе

имаме стая с нито една свободна стена вече

и имам една мечка, която в повечето случаи обира само сълзите или при необходимост се използва за възглавница

не сме обиколили много страни.. даже никак

и с началото на зимата е светло само рано сутрин и поначало е студено

преполовяваме последната година, а на мен ми се иска да е зад мен вече, но никак не ми се иска да изгубя ония часове след лекции, когато убиваш времето, а трябва да учиш, обаче
чашите с горещ шоколад са големи
и понякога много гъделичка

искам да уча с някого
и не искам да уча сама

точно в момента ми се учи много и ми се учи правилно, за да си докажа, че онова дете отпреди 5 години още го има там и още се радва, когато свърши нещо както трябва и го свърши красиво

имам вече къса коса
имам шарени очи
и луничките ми изчезнаха, а си ги искам, защото ми връщат лятото
имам малки ръце
и само една трапчинка
и не знам дали се имам цялата или само ми се иска

и искам да имам думите
ама напоследък нещо липсват
не искам липсите

обаче!

искам светлини и широки улици
дебели книги
и от онези особените филми
искам даже пуканки,

Но Не ги Искам Липсите повече,

защото времето, в което обичах дупките,
ни напусна всичките и никой няма да му даде отново да се върне и само, когато сънуваме се промъкват на пръсти и искат нещо да ми кажат, но не говоря вече езика им и съм забравила правилата и не знам защо те има там, а не би трябвало, но си зад ъглите на завоите и.. на мен ще ми мине.

...

...

обичам да пътувам
и обичам да слушам Остава
но на български повече,
отколкото на английски

щото (и нарочно е 'щото', моля)
им обичах и текстовете
пък сега не мога да се оттърва от музиката

та обичам
да пътувам
на стоп
в автобуси
влакове
самолети
и с колелета
само да въртим километрите
и да променяме посоките

от 'вкъщи' тръгват кораби
излитат самолети
и започват магистрали

пътуващи деца

Cage The Elephant - Back Against The Wall (Official Music Video) -

понякога се чувствам ей така
сякаш някой е опрял гърба ми до стената и няма накъде да се мърда
и в повечето случаи аз съм човекът, който не си оставя изход
и който ти позволява да ми извиваш ръцете
и всичко, което имам да ти казвам
не го казвам
и всичко се струпва на онова тъмно място зад очите
и напоследък
заплашва все по- често и по- често
да се покаже
и Аз Наистина Бода
по- лошо от иглите
по- истински от таралежите
Бягай Надалече от Мен

...

все едно ония два месеца другаде
никога не са били
беше интересно (едва накрая, когато знаех, че остава още толкова малко и свършва)
беше ново
беше странно
беше уморително рано сутрин
и понякога много скучно късно вечер,
ама сега гледам снимките и това момиче на тях
.. не я познавам..
появи се за толкова малко и пак изчезна
не е моята ТиНеСи, защото тогава всичко беше...
не изпитвам нужда пак да съм там
само искам пак така да пътувам
но само да разглеждам
да обикалям
да посещавам
да снимам старите сгради
да следвам калдъръмените им улици
да поглеждам в древните къщи
да седя на слънце пред малките кафета с много цветя
да съм с онази къса, малка рокля
и голямата голяма усмивка
да вървя през ботаническите градини
и готическите дворове
да съм човек, който учи и попива
и се забавлява
и обича
и не става безбожно рано сутрин
и се държи за музиката
като нещото, което бута деня напред
та.. тези два месеца
ги няма в мен

има ги само слънчевите дни
и онзи дворец, в който не погледнах
но обиколих напълно и изцяло другия!