имаме котка, която дере и хапе
имаме стая с нито една свободна стена вече
и имам една мечка, която в повечето случаи обира само сълзите или при необходимост се използва за възглавница
не сме обиколили много страни.. даже никак
и с началото на зимата е светло само рано сутрин и поначало е студено
преполовяваме последната година, а на мен ми се иска да е зад мен вече, но никак не ми се иска да изгубя ония часове след лекции, когато убиваш времето, а трябва да учиш, обаче
чашите с горещ шоколад са големи
и понякога много гъделичка
искам да уча с някого
и не искам да уча сама
точно в момента ми се учи много и ми се учи правилно, за да си докажа, че онова дете отпреди 5 години още го има там и още се радва, когато свърши нещо както трябва и го свърши красиво
имам вече къса коса
имам шарени очи
и луничките ми изчезнаха, а си ги искам, защото ми връщат лятото
имам малки ръце
и само една трапчинка
и не знам дали се имам цялата или само ми се иска
и искам да имам думите
ама напоследък нещо липсват
не искам липсите
обаче!
искам светлини и широки улици
дебели книги
и от онези особените филми
искам даже пуканки,
Но Не ги Искам Липсите повече,
защото времето, в което обичах дупките,
ни напусна всичките и никой няма да му даде отново да се върне и само, когато сънуваме се промъкват на пръсти и искат нещо да ми кажат, но не говоря вече езика им и съм забравила правилата и не знам защо те има там, а не би трябвало, но си зад ъглите на завоите и.. на мен ще ми мине.
...
имаш част от себе си, друг има част от теб, но пак не е "завършено като пълнолуние", защото има и път...
ReplyDelete