тъжна любовна история

Днес в 3.20 сутринта Т.П. за първи път се отпусна изтощен върху друго момиче, а не приятелката си.
Точно в 3.20 С.В. отвори очи и изведнъж вече знаеше, че връзката й е приключила. Посегна да види колко е часа.
Стана, направи си кафе и изяде едно твърдо сварено яйце. Котката драскаше по вратата на кухнята, а по небето изобщо нямаше звезди.
Като изключим шумулкането на животинката беше абсолютно тихо. Толкова тихо, че чуваше бумтежа на кръвта в ушите си.
С.В. не чувстваше нищо друго освен непоклатимата увереност, че вече е сама. Боля я само малко, докато изпие чашата си с кафе и то защото вчера се беше изгорила, а топлата течност раздразни раната.
Постоя загледана в тъмните прозорци, после вдигна глава, разтърси рамене и се върна обратно в леглото. Беше 4 часа сутринта. В 7 стана и се приготви за работа.
Т.П. се събуди в 11. Денят му мина бързо, а вечерта пи и пуши. В понеделник се върна към живота си - обаче сам.
Не се видяха повече.
После ми говорете за любов.

...

обаче напротив
имам нужда от карта и то не за теб, а за мен самата
защото не знам
чия ръка е върху кръста ми
и в чия бяла стена се взират очите ми...
дали е бялата стена на онази стая в онази къща в града под планината
или искам да е бялата стена на малката квартира с лудата котка
и колкото повече мисля за това,
толкова повече се губя и в трима ни, не само в теб, в нас, в него..

никой не може да реши вместо мен
а на мен така ми се
иска
да избягам
и да забравя