...

обаче напротив
имам нужда от карта и то не за теб, а за мен самата
защото не знам
чия ръка е върху кръста ми
и в чия бяла стена се взират очите ми...
дали е бялата стена на онази стая в онази къща в града под планината
или искам да е бялата стена на малката квартира с лудата котка
и колкото повече мисля за това,
толкова повече се губя и в трима ни, не само в теб, в нас, в него..

никой не може да реши вместо мен
а на мен така ми се
иска
да избягам
и да забравя