...

аз събирам разни неща.
събирам мидички, камъчета, цветове, изтощение, минали неща, минали думи
изобщо събирам почти всичко
събирам по малко и от себе си оттук и оттам,
когато забравя,
че би трябвало да съм цяла,
сглобявам се като си спомням
кой какво е казал и нареждам парчетата по себе си
все едно редя пъзел
с 3ооо части
или с 1о ооо
не знам...
колко части би трябвало да имам?
колко пъти са ме обичали заради това, което бях?
и колко ме обичат заради това, което съм?
и тези парчета,
които се лепват за мен
мои ли са,
или някой ги е намерил
и решил, че ми подхождат
и просто трябва
да хванат малкото ми тяло
с малки ръце
и малки крака
и да го нарисуват по друг начин
като започнат с очите
устата
носа
прехвърлят се върху думите
после жестовете
и ме направят съвсем друга
съвсем по- тъмна
и много по- празна.
кой ти позволява да ме рисуваш така
и кой ти е казал, че ще заживея с думите от
твоята глава?
защото няма.
но докато преборя теб с мен,
ще изчезнат океаните,
ще се променят
облаците
и небето ще стане
червено.
и кометата идва,
но аз ще остане в теб и след нея.

dimension bomb

(Genius Party Beyond)

...

той знае ли как
й липсват сутрините им заедно
и онзи сън, който
се измъква от нейните очи,
и бяга по неговите мигли,
а после
разбуждане,
протягане,
усмивка
и пак протягане,
като слънчева котка
в лъч
и после кафе,
което остава по устните,
и те миришат на
Бразилия,
на манго,
папая,
дъждове
и изведнъж
смяна,
рязък звук
и ако пусна мислите си
да бягат,
кой знае
накъде ще поемат,
докъде ще стигнат
и кой ще потъне в тях,
и аз ще се измъкна ли изобщо,
или ще остана с другите в тях
и ще драпам
да стигна следващия бряг,
където може би
всички са нормални.