...

той знае ли как
й липсват сутрините им заедно
и онзи сън, който
се измъква от нейните очи,
и бяга по неговите мигли,
а после
разбуждане,
протягане,
усмивка
и пак протягане,
като слънчева котка
в лъч
и после кафе,
което остава по устните,
и те миришат на
Бразилия,
на манго,
папая,
дъждове
и изведнъж
смяна,
рязък звук
и ако пусна мислите си
да бягат,
кой знае
накъде ще поемат,
докъде ще стигнат
и кой ще потъне в тях,
и аз ще се измъкна ли изобщо,
или ще остана с другите в тях
и ще драпам
да стигна следващия бряг,
където може би
всички са нормални.