...

Някои дни се събуждам с мисълта, че те оставихме да си отидеш жаден и това така е заседнало в съзнанието ми, че ме задушава и искам цялата мъка да се излее от очите ми и да потопи дните...
Само че от това няма измъкване, а ти не си тук и ние трябва някак да се справяме.

                                                                                               

                                    Една изгубена ябълка гони зимата, а

                             на 400 км от нея валя първият сняг и 

                             всичко се нареди както трябва:

                             предстои ми повторно запознанство 

                             с това място.

                             Малко е страшно, леко е вълнуващо и

                             един край ще отведе до безкрайно 

                             много нови пътеки.