everyday

колкото и да ме търсиш
в сухия цигарен дим на издишаните мисли
и в полепналата прах
по потните желания,
няма да ме намериш,
защото вече не искам

в порцелановите отражения
те гледат само дупки,
загубените по пътя на кожата ти
намират горчив вкус на трева,
а 24те часа на едно събитие
са недостатъчни за преплитане

една градина задушава
със зеленото си
и жилестите ръце
поставят единствено
наказани погледи в ъгъла
на стаята

на изпита по вероучение
накзаха вярващия
защото позволи на вярата си
да се скрие
в кафето на раздаващата

"всичко, което става ли записваш"
"всичко, което запиша, става"
"запиши мен", помоли, "за да се случа"
а погледът вече й говореше
"всичко в света един път става
ти си случваща се, не оставаща,
сега върви"

аз съм тази, която всяка сутрин тръгва
и тази, при която всяка вечер дотичва началото
думите ми винаги се борят
с вятърни мелници, дори когато
ги задвижвам аз
"не се губете в младостта на деня
и щом трябва, преписвайте от
очите си, когато червеното настъпва"
викат виковете ми

колкото и да ме търсиш, няма да
ме намериш
изгониха ме
от изпита по вероучение