две резенчета лале в постелята

припознавам се
постоянно
всеки ден
в хората
в лицата
в дните
дори в музиката
въпреки че знам
и ако се припозная в себе си
то ще е добре
защото ще открия още едно копие
в чиито ръце няма да оставя лалетата
набрани вечерта
преди да бъдат превърнати в сухи резени
от неговите устни

включи се в перманентното припознаване
припознай дъжда
който това лято не спира да ме залива
изчакай полунощ
и в белите листи постави пробягай последния километър
отрицание не ти трябва
освен ако няма да отричаш себе си
нито ще се спъваш в нахални камъчета
когато прекрачиш завивките

три е щастливо число
желание в извор
дано

ДЕЛЬФИН - Весна

ние непременно ще се срещнем
(чуваш ли ме?
сбогом...)
там, където отивам, Весна
знам, че можеш да ме намериш
не оставай сама

преведох я... от руски оО
може и да не звучи запомнящо се...обаче... тази музика!

тези праволинейни дни ще ме довършат и надявам се после ще са доволни
ако не го направят те, ще го направя аз
или задънените разговори
днес бях изнасилвач, убиец, лекар, полицай
всичко в едно
и абсолютно нищо
i can't stand the rain
обаче изобщо не е вярно
не мога да понасям единичното легло, което не е двойно
макар че каза... в двойно било по-зле
и по дяволите този срам, който снощи ме нападна на терасата и ме държа дълго след като беше пожелана леката нощ
и сухите очи (не бяха сухи, лъжа!)
и желанието да съм в прехвърчащите коли
хей
работа
неудобство
разстояние
желание
неясно
сложно
вестоносец, който прави сутринта борбена
аз съм хубава, когато съм изморена
въпреки че няма значение
вечната комбинация - 2 и период на затишие
питах ли дали четеш
ако не съм, питам - четеш ли?
разбираш ли?
Писмо в 2 вечерта пред входа и една забравена година с променени мнения
отнякъде миришеше на къпини
странно въображение
може ли след 365 дни леглото ми да е двойно и с компания?
а аз - самостоятелна и този път с посока?
идеите ми за спомени са като очите на пристанището
светят адски ярко...вечер
затова пък боровете компенсират... мен
ако съм компенсация ще компенсирам него
ако съм прозорец бих желала да ме счупят...качествено
а не парче по парче
в горещината преди буря потта е сладка, а звуците сякаш се движат мЪрзеливо
капките падат по затопления асфалт и почти виждам дъха му по кожата си
скочих, радвам се за което, не него трябваше да усещам
сухите цветя пазят упорито
а мълчанието ражда начало
вестоносецът ми липсва

филмите, с които ни замерват

животът не се измерва с това, измерва с онова...
изобщо той имерва ли се с нещо?
триъгълните табуретки са създадени, за да падаш от тях, освен ако не си стабилно стъпил на земята - тогава пък въобще нямаш нужда от табуретка.
19о сантиметра по-високо и светът ти се променя, 15 усмивки по-късно можеш чистосърдечно да си признаеш 'i'm going down, down, down, down'...
в празен автобус вперен поглед ти обяснява съсредоточено как да се прибереш без да се изгубиш, а ти задълбочено изучаваш очите му...в крайна сметка използваш маршрутка...минутите, прекарани в разясняване на пътя, си струват- научаваш картата на лицето му...
затворено за лятото училище среща хора с разични дестинации, а стълбите уютно ти позволяват да изучиш студенината на камъка...
4о минутно заседнало безвремие.слушаш меките думи и безразлично се преструваш, че не виждаш незаинтересувания размазан силует в периферията на зрението
следенето на движенията те извинява за незапомнените имена...

превърташ лентата и не чуваш какво ти се говори...
забил поглед в стената с глупавия надпис, с ръка назад - усещаш го с тиха и стабилна подкрепа
прекалено тъмно, но примамливо и този мирис на трева те побутва към терасата, където една странна тройка с променящ се състав не може да комуникира.
отворените прозорци са истинско спасение...разказаната история за други хора отвлича от издайническата мисъл да го хванеш за ръка и последваш някъде...
стабилността е липсващият фактор в мен
step in!
врата с общ сбор осем и няколко безлични

много хора от много места
или малко хора от малко места
лятото градовете ни не са същите
лятото люлките са различни и думите също
лято в два подобни града, не е лято, а еднообразие
но... предпочитам това еднообразие... то е различно

лепне, всичко лепне
и докосването лепне, пясъкът лепне, вятърът лепне, погледът лепне
и е мързеливо
всяко движение, всяка дума... тъмнината вън е мързелива
мързеливо говорят за звездите, мързеливо чертаят по небето (наистина... само че аз не гледах към тях)
i'm lazy when i love
i'm lazy when i play
...
i'm lazy when i'm speaking
i'm lazy when i dance
...
don't you wanna save mi