животът не се измерва с това, измерва с онова...
изобщо той имерва ли се с нещо?
триъгълните табуретки са създадени, за да падаш от тях, освен ако не си стабилно стъпил на земята - тогава пък въобще нямаш нужда от табуретка.
19о сантиметра по-високо и светът ти се променя, 15 усмивки по-късно можеш чистосърдечно да си признаеш 'i'm going down, down, down, down'...
в празен автобус вперен поглед ти обяснява съсредоточено как да се прибереш без да се изгубиш, а ти задълбочено изучаваш очите му...в крайна сметка използваш маршрутка...минутите, прекарани в разясняване на пътя, си струват- научаваш картата на лицето му...
затворено за лятото училище среща хора с разични дестинации, а стълбите уютно ти позволяват да изучиш студенината на камъка...
4о минутно заседнало безвремие.слушаш меките думи и безразлично се преструваш, че не виждаш незаинтересувания размазан силует в периферията на зрението
следенето на движенията те извинява за незапомнените имена...
превърташ лентата и не чуваш какво ти се говори...
забил поглед в стената с глупавия надпис, с ръка назад - усещаш го с тиха и стабилна подкрепа
прекалено тъмно, но примамливо и този мирис на трева те побутва към терасата, където една странна тройка с променящ се състав не може да комуникира.
отворените прозорци са истинско спасение...разказаната история за други хора отвлича от издайническата мисъл да го хванеш за ръка и последваш някъде...
стабилността е липсващият фактор в мен
step in!
врата с общ сбор осем и няколко безлични
190см, 3м...колкото по - нагоре, толкова по-добре, земята остава някъде отдолу. За какво ти е стабилност тогава... :)
ReplyDeleteизобщо не ми трябва, то всъщност я и няма
ReplyDeleteнестабилено животно съм, то си и личи :)
и все пак... внушително е - 190 см :)