тези праволинейни дни ще ме довършат и надявам се после ще са доволни
ако не го направят те, ще го направя аз
или задънените разговори
днес бях изнасилвач, убиец, лекар, полицай
всичко в едно
и абсолютно нищо
i can't stand the rain
обаче изобщо не е вярно
не мога да понасям единичното легло, което не е двойно
макар че каза... в двойно било по-зле
и по дяволите този срам, който снощи ме нападна на терасата и ме държа дълго след като беше пожелана леката нощ
и сухите очи (не бяха сухи, лъжа!)
и желанието да съм в прехвърчащите коли
хей
работа
неудобство
разстояние
желание
неясно
сложно
вестоносец, който прави сутринта борбена
аз съм хубава, когато съм изморена
въпреки че няма значение
вечната комбинация - 2 и период на затишие
питах ли дали четеш
ако не съм, питам - четеш ли?
разбираш ли?
Писмо в 2 вечерта пред входа и една забравена година с променени мнения
отнякъде миришеше на къпини
странно въображение
може ли след 365 дни леглото ми да е двойно и с компания?
а аз - самостоятелна и този път с посока?
идеите ми за спомени са като очите на пристанището
светят адски ярко...вечер
затова пък боровете компенсират... мен
ако съм компенсация ще компенсирам него
ако съм прозорец бих желала да ме счупят...качествено
а не парче по парче
в горещината преди буря потта е сладка, а звуците сякаш се движат мЪрзеливо
капките падат по затопления асфалт и почти виждам дъха му по кожата си
скочих, радвам се за което, не него трябваше да усещам
сухите цветя пазят упорито
а мълчанието ражда начало
вестоносецът ми липсва