четат ме
искам да чета
предстоящото дълго сбогуване не ми се нрави, при все че вечер сънувам извивките на пътя
магистралата е потискащо скуча и еднообразна
напеченият асфалт забива жегата точно в очите
и ми се пътува
пътува
пътува
тези дни, в които нетърпението се вкопчва в мислите, трябва да свършат
а какво има след това не желая да знам
не получавам смисъла на думите
или аз бягам от него, или той - от мен
не получавам думи
мисля, че ще пиша после
и дано си намеря оптимистичната чаша, защото ми липсва
не може да спи
и аз не мога
той спи ли?
затишие пред буря
и каква бе тази сивота
ReplyDeleteскрита зад блестящите очи?
ако в думите е истината
за света,
кажи
дали призраците глухи са и слепи
призраците, мисля, не говорят
думи са им погледите слети..
призрак със стоманени криле
и броня от червен метал
погълнал звездните лъчи
и във един единствен цял
и светъл
в едно със своята вселена слял
волята си и Живота в него влял
а после.. удар
металът срещнал се с метал
каква бе тази сивота
скрита зад блестящите очи?
тя убива нечия-та свобода
желаеше това ли ТИ?
призраците, мисля, света
от празни думи не разбират,
и чудя се живот във себе си
дали намират?
(или във нечии очи?)
дали когато го намерят
вече могат да умират?
призрачни сърца замират,
в ритъма на цялата вселена.
пресечен дъх на призрак спира..
..зад океани от звезди.
да се пише в края на едно пътуване е жестоко
ReplyDeleteспомените са още прекалено ярки
думите твърде горещи
но да се събудя утре и да не видя...
нямаше сивота в очите
знам го, дори и да не вярваш, понеже аз отговарям за тези очи
май засега ще кажа само това