4.9.05

teardrop on the fire..

четат ме
искам да чета
предстоящото дълго сбогуване не ми се нрави, при все че вечер сънувам извивките на пътя
магистралата е потискащо скуча и еднообразна
напеченият асфалт забива жегата точно в очите
и ми се пътува
пътува
пътува
тези дни, в които нетърпението се вкопчва в мислите, трябва да свършат
а какво има след това не желая да знам
не получавам смисъла на думите
или аз бягам от него, или той - от мен
не получавам думи
мисля, че ще пиша после
и дано си намеря оптимистичната чаша, защото ми липсва

не може да спи
и аз не мога
той спи ли?

затишие пред буря

2 comments:

  1. Anonymous1:52 AM

    и каква бе тази сивота
    скрита зад блестящите очи?
    ако в думите е истината
    за света,
    кажи
    дали призраците глухи са и слепи
    призраците, мисля, не говорят
    думи са им погледите слети..

    призрак със стоманени криле
    и броня от червен метал
    погълнал звездните лъчи
    и във един единствен цял
    и светъл
    в едно със своята вселена слял
    волята си и Живота в него влял
    а после.. удар
    металът срещнал се с метал

    каква бе тази сивота
    скрита зад блестящите очи?
    тя убива нечия-та свобода
    желаеше това ли ТИ?

    призраците, мисля, света
    от празни думи не разбират,
    и чудя се живот във себе си
    дали намират?
    (или във нечии очи?)
    дали когато го намерят
    вече могат да умират?

    призрачни сърца замират,
    в ритъма на цялата вселена.
    пресечен дъх на призрак спира..

    ..зад океани от звезди.

    ReplyDelete
  2. да се пише в края на едно пътуване е жестоко
    спомените са още прекалено ярки
    думите твърде горещи
    но да се събудя утре и да не видя...
    нямаше сивота в очите
    знам го, дори и да не вярваш, понеже аз отговарям за тези очи
    май засега ще кажа само това

    ReplyDelete