...

всичко изглежда добре
о, на повърхността всичко изглежда добре
разни хора идват
разни хора си отиват
вали дъжд
и морето после се слива с небето, виждам само малък отблясък от ръката му, докато се потапя във водата
така нещата винаги ще изглеждат добре, разбираш ли
водим малки разговори
много малки кратки разговори, а после.. има хиляди неща, които искам да кажа
хиляди оправдания, за да не го направя
много хора около мен
смущения по линията
сега не е моментът
работа
моите гости
този смях не е за мен
за никого не е
и понеже водим много и малки разговори, после ми става горчиво
не ми е достатъчно
и аз искам още
цял ден едно име на върха на езика, за да разкарам тия мили жестове далече от мен и никой нищо не разбира
цели дни едно име на върха на езика, за да се усети и нищо.. от никъде нищо
и понеже заради малките разговори се чувствам недостатъчно (да знаех, че така ще стане)... ще се боря (" аз съм най- невинната ти битка" деси) и кой знае... може и да се получи нещо... цяло
поне един път
този път
цели четири падащи звезди над мен в смокини
морти танцува
а на мен морето ми е до колене и не съм там, а някъде сред вълните
не съм там
на повърхността всичко изглежда добре, но...
запълни дупката, чуваш ли
вали
и след дъжда...