...

в тъжния час на залеза
жегата се стича на капки
по пръстите ми
и всичко е разтегливо до безкрайност
минутите лениво се движат
из въздуха
.
в една стая два дни
се борят за живот
а е горещо
толкова горещо,
че забравям преди да е
изтекъл момента
и
няма нищо по- абсурдно
от човек
потопен в топлина
самичък
или не
само със солта по тялото му
.
такива дни
съществуват
за да прегръщаш
да се губиш
и да не е ясно
къде свършваш ти
и къде, по дяволите почва
другия
.
а е горещо
толкова горещо
че леглото е пустиня
и онези устни там са
мираж,
до който никога няма да стигнеш
мъчи те една жажда
но не за вода
и за време
а за целувка,
събрала в себе си всички
дъждове на света
небесните океани
моретата, будили
откриватели през всичките тези векове
.
а е горещо
толкова горещо...
че в тъжния час на залеза
няма нищо по- самотно
от онзи единствен човек там
изгубен сред завивките.

и онзи мъж пее ... These feelings won't go away... обаче му е пределно ясно, че ще го направят и пее за тях, уплашен, че знае и сякаш да го отдалечи, но... когато си само толкова малък и сградите толкова високи, е трудно да се справиш
и когато дните се влачат, ама наистина влачат и говориш само, за да ги забързаш, да стигнеш донякъде (но докъде не е ясно) и изобщо уж всичко трябва да е ок, пък то... малка обърквация
няма значение дали е август или септември... разликата е единствено в 'р'-тата
още е дрезгаво от четвъртък сутрините, когато бяхме трима и когато чакахме и трябваше само another one, за да е мечтаната сутрин с изгрев над стари къщи и път пред краката
и после.. после се превърна в любим израз с усещане за бъдеще време, защото то е само несънувано още минало, а сега е по средата
не искам да става, както другите казват
скрий я някъде тази реалност
под леглото
като таласъм от детските кошмари
те вече не са страшни
и ти казвам (на кого ли изобщо).. тъжно ми е.. малко ми е страшно.. в моята си глава всичко е важно и последно, тази дума тежи повече от тонове камънак и затрупва и паузите и.. не се дръж така, сякаш всичко, което казваш, е важното за теб наистина.. не и ако няма да се справиш
думите минават през каквито и да било разкъсани мрежи
големите нараняват
малките понякога принизяват