1.6.08

...

освен това те изобщо не
си приличат:
неговите очи са зелени
като морето в онзи тънък момент,
когато небето го няма
и въздухът е свит на
топка,
която те удря със силата на юмрук.
нейните очи са шарени
като лунапарк
като най- високото виенско колело изобщо,
като думите, които си разменяте,
когато
я обичаш и когато я няма.

освен това те изобщо не си
приличат:
ръцете му са
дълги като меридианите,
които описват земята,
но пак не могат да я стигнат...
тя бяга с нейните бързи крачета
и звукът от стъпките й
оттеква в тялото му
и го прави
прагматичен млад човек
с реалности в главата
със сериозни речи и
цел,
която някой ден ще бъде постигната.
тя бяга
и ти никога няма да я стигнеш
освен това:
вие изобщо не си
приличате.

2 comments:

  1. Човек може да се изгуби в погледа или в стъпките – в каквото си избере... И мястото му ще остане празно, защото никой няма да може да го заеме.

    ReplyDelete
  2. има една много хубава книга, свързана с това..
    ако всеки човек носи в себе си по едно такова празно място, трябва да сме доста нещастни същества

    ReplyDelete