днес като сбърканите, объркани дни, пълни с толкова наситена жега, че зеленото не е зелено и улиците те побъркват и... стъпките са прашни
и както винаги в главата ми е бъркотия от очаквам/не трябва да очаквам и тук съм/не съм тук
защото
мен ме няма
мен страшно ме няма
няма ме по онези ръце
и в онези очи
няма ме по устните
и думите не са мои
небето тежи над главите ни
и облаците са далечни
пътища
и обещания с форми на свобода,
която чака
някой да се пресегне
и да я откъсне
да я сплете на дълга плитка
от време
и всеки възел да затяга
все по- силно и по- силно
онази прекъсната връзка
която минава през моите/твои погледи
и ти казва
аз те чакам,
но теб страшно те няма,
а онзи момент, в който
всичко беше спряло
и даже вятърът усещаше още твоята
форма
е потекъл във вените ми
и в тях - вместо кръв
песента ти за дните,
когато
ни имаше
навсякъде
много трудно е да се обясни какво искаме и какво всъщност имаме и какво всъщност не искам да си тръгва, защото.. дни като тези.. ми липсва.
липсва.
понякога така се получава
ReplyDeleteнякой идва, някой си отива
и така
любовта ни предава понякога
и нещата просто са така
като разорана пръст,
в която трябва да посееш семенцата на надеждата
които нежно топлиш в ръка -
толкова нежно, че ръката,
а и думите ти,
са станали златисти...
неканени само се появяват
свежи листенца, потопени в роса,
които леко горчат
но също са свои.
тя тази любов е като високото момче, което е излязло през главния вход, заключил си го с хиляди ключалки, а той взел, че се промъкнал през задната врата отново.. и пак е под кожата ти.
ReplyDeleteмомчето е повече дете отколкото мъж -
ReplyDeleteот своенравност и от решителност,
едновременно водач и поклонник
със своята вяра...
и неговата вяра,
(о, тази вяра)
тя покорява,
завоюва
и покорява,
и можеш само да се вслушаш в нея.