...

за всички неща, които ти и аз объркахме
за всички неща, които ти и аз забравихме
за влаковете, които изпуснахме и тези, които хванахме
за всеки път, когато искам да се прибирам с теб, а те няма
за всеки път, когато искам да вървя по онези склонове и пътеки, а ме е срам и не обяснявам защо
за всички дребни неща, които можех да не правя и да е по- лесно да говорим и да се чуваме
защото
тук всичко е високо и бързо
тук всичко е пълно и заето
защото
искам да съм другаде и да слушам онази музика
защото
'на тая възраст всичко е изгубено'
и само един път си ти и един път аз
и главата ми е празна, наистина празна и очите са празни и ръцете, и думите и нищо не казвам и нищо не мога
защото
на тая възраст нали ти казвам всичко е изгубено
и онзи проклет ден
слънцето не се показа
а аз гледах как стягаш куфари
големи и малки
старият изтъркан покрит
с шарени стикери и кръпки
с историите за всеки път
когато си бягал
без да затвориш вратата
а хората са стояли на прага
и чакали
слънцето не се показа
онзи проклет ден
и дъждът удряше
прозорците
и нямаше дъждобрани и чадъри
които да спрат
болката, валяща от небето
на едри големи удрящи капки
боли
болят ме очите
да гледам
бързата ти крачка
няма вече цветове
и вълните отдавна
заляха брега
отнесоха написаното и моите
стъпки
вече ги няма там
нито твоите
отдавна облаците избягаха
и скриха ключа,
който имах и който
отключваше заключените ти устни
повече нямам нужда от думи
искам само един път
към влажна и топла страна
с гъсти аромати и сладък въздух
които затваря очите и
забравяш какво е било
и какво ще бъде
слънцето никога не се показа
онзи ужасен ден
боли ме главата
и не искам да те слушам