по пътя за никъде

по пътя за никъде
винаги мога да стигна до теб
даже когато
вече няма кой да
познава посоките
и очите ни не гледат към
небето,
а са забити в тъмната пръст
под краката ни,
затворили са подстъпите към
сърцата ни
и ничий враг не чака пред
портата
***
тогава вече знам,
че по пътя за никъде
ни чака скука
зад всеки завой
всяка извивка
ще спъва крачките ми
убивайки скоростта
със всеки спомен
за затворени и мъртви телефони,
нечути думи
недокоснати ръце
онази болка под лъжичката
всеки път когато си
тръгваш и взимаш Юга ми със себе си!
***
Върни ми го!
върни ми жегата
усмивката на вятъра
онези дълги мързеливи дни
излегнали се като котки
в трапчинките ти
искам ги обратно
искам си безвремието по пейките
скрито в бутилки
момичетата с кожа по- тъмна
от онзи див нюанс
на усмивката ти
слънцето по покривите
след поредна вечер без край...
***
и когато вече няма кой
да разпознава посоките
да укротява бурите
да сплита ритъма на дивите им викове
съвсем изгубени по пътищата
из отбивките
из всеки изгрев в пустинята
сред студ и
сух пясък
ще викам:
началото на пътя за никъде
се губи из
очите ти
дави всеки минаващ
и само аз
ще намеря правилния
ориентир
за разчитане посоката на лятото