...

и в онези моменти,
когато е много тъмно и дълбоко вътре си се стегнал на възел, за да не изгубиш увереност, че си цял,
ти се иска да не чуваш думите
и да си заключиш мислите отвън,
защото
само тропат и викат
и те оставят по- празен от орехова черупка
от наранените камъчета с дупки по плажа
от счупените бутилки
и скелетите на чадърите,
които може и да си спомнят лятото,
но не вярват, че то е готово да се бори за тях
и да ги върне обратно
и то всъщност не е
и няма да го направи

всеки си имал път
и не искам да го чувам
и не искам да му вярвам
няма значение
всеки си имал път

искам да останеш
искам да остана