може да е заради един от най- дългите дълги зимни месеци
или заради слънцето,
което е като някакво безлично студено кълбо там горе
или заради дървета - съвесем, съвсем сиви
обаче
напоследък се карам с всички
и после никак не искам да се извинявам
но
имам нужда от нещо ново и непознато
и гъделичкащо и стоплящо
защото е зима
а аз не съм за този сезон
не съм за вятъра му
и за улиците му
не съм за цветовете
и дните му
и ако няма какво да ме разсейва
да ме усмихва
и отвлича
става лошо.
и няма никой
и мен ме няма
и градът не е този
и не е същият
и паркът..
и.. имам нужда от различна архитектура
високи сгради
шарени хора
не с черни якета и тъмни дрехи и...
не искам тЪмни хора.
Май е доказано, че човек свиква с начина на живот, който води и рано или късно щастието го напуска. Дори малките радости за минута усмивка не са в състояни да върнат музата за живот. Защо ли? Винаги съм си мислел, че ми е нужно малко... от всичко, но по малко. Мисля си, че би било достатъчно за да ме промени. Винаги съм гледал позитивно на промените. Казвал съм си "независимо дали сега ми се струва лоша или добра, промяната е необходима". Но всъщност не е дистъчно. Нищо не е достатъчно докато имам все още желания. Имам желание да се променя, да разнообразя живота си, да виждам чудесата в него, да казвам това, което чувствам, да не се страхувам. Имам много желания и дори някак си се стремя към тях. Или поне така си мисля.
ReplyDeleteРазбрах за нещо в живота си отдавна, което ме шокира и исках да изкореня. Оказа се, че не е лесно. Вярно, "лесно няма". Не знам дали е добре да знаеш какво искаш или поне да знаеш какво не искаш, но със сигурност смятам, че е добре да не спираш. Независимо дали грешиш или си на прав път. Много от нещата в живота просто трябва да се преживят, за да се оценят. Понякога ми се струва и се страхувам, че не знам кое е грешка и кое е правилно, но съм доволен, когато знам, че искам да го направя независимо от последствията. В един филм питаха сапьора "как така поемаш риска, след като имаш семейство? - ами не мисля за него (риска)".
След тези редове, не мисля че стана ясно посланието ми затова ще се опитам да го синтезирам в едно изречение.
Какъвто и да е периода от живота ти, бъди доволна, че го изживяваш, осъзнаваш и усещаш. Света ми се струва недостатъчно сериозен, за да го приемам лично и да отдавам емоциите си за какви ли не глупости спомогнали да не се чувствам добре.
Мисля, че пак не станах ясен, защото и аз не се разбрах. Може и някой пък ще мога да се изкажа по красноречиво.
Преди малко ме спамнаха със следния текст:
"Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми."