- Това са само две седмици - каза Хенри, - и ако може да бъде погубена за две седмици, значи е устроена така, че нищо не може да я спаси. Не, аз няма да причиня зло на горкото момиченце! Искам само да ме гледа нежно, да ми се усмихва и да се изчервява, да ми пази място до себе си, където и да сме и когато седна до нея и я заговоря, да сияе от щастие. Да мисли така, както аз мисля, да се интересува от всичко, което ме засяга и ми доставя удоволствие, да се опитва да ме задържи по- дълго в Менсфийлд, а когато си замина, да се почувства нещастна за цял живот. Това е всичко, което искам!
Дж. Остин
Менсфийлд Парк
Не ми харесва да откривам прилики между мен и този герой.. тази книга изобщо. Само че лошото е, че понякога искам същото като него.. и то ако може, без да трябва да давам нещо в замяна.
его исти чно
мно го
а може би понякога просто искам да получавам.
всеки иска
нещо
Сякаш няма нищо лошо в това да се иска, колкото и егоистично да е. Мен повече ми е интересно какво прави човек, за да получи това, което иска.
ReplyDeleteНяма нищо лоша да искаш - да. Въпросът е какво искаш и... напоследък много хора около мен искат много неща и някои действат, други чакат. НО определено се изговарят много думи за 'това ще направя', 'онова ще се случи'.
ReplyDeleteКолкото и да се променя мирогледа и въприемането ми за света това не ме променя мен самият. Ако искам да направя някаква промяна в живота си трябва да действам. Много от въпросите, които са ме измъчвали дни наред съм им намирал отговорите в практиката, в смисъл в действията. Забелязал съм също, че много от страховете се преборват точно с действие. Колкото повече го мисля толкова повече се страхувам, а когато събера кураж да действам, не само разбирам, че страхът ми е бил неоснователен, но и съм уверен, че ще преборя много страхове ако поросто действам.
ReplyDeleteТук имам един друг проблем. Колебая се дали наистина искам това, което искам. Неудобно ми е понякога да призная пред себе си категорично, че искам нещо и така се спасявам от това да не се боря за него. Много е лесно. Искам нещо, а после си казвам, че май не го искам толкова или поне съзнателно се опитвам да се убедя, че не ми е необходимо. И всичко е заради страховете.
Все си мисля, че малко по малко, крачка по крачка ще си реша проблемите със страховете, но все пак трябва да започна от някъде.
А колко добре ми звучи на думи :-)
На дълъг път се тръгва с малка крачка, нали така?
ReplyDeleteА страховете и желанията понякога така са преплетени, че не мога да разбера къде свършва едното и започва другото - като две страни на една монета. Може много да искаш нещо.. наистина да го искаш - да се бориш буквално за него две или повече години, да кажем и когато се случи - да си уплашен и нерешителен и всичко да е един голям затегнат възел.. И разплитането му не е лесно, но се случва. Трябва да се случва и знам, че ще стане "крачка по крачка" :Р.