***

Задават се промени на хоризонта и ще бъде интересно и малко тежко и тая песен е от онези, които се поемат трудно и по малко, защото иначе дотолкова се отнасяш в нея, че след час слушане те няма и в главата ти се върти само:

It's only when I lose myself in someone else
That I find myself
I find myself
It's only when I lose myself in someone else
That I find myself
I find myself

И наистина всичко се завърта, особено ако е късно вечер, особено ако вали, ако сутринта ще ставаш дяволски рано и хем много ти се пътува, хем малко не ти се тръгва и как така стана, че не искам да тръгвам, защото...

И всеки път, когато мислите ми тръгнат по тази пътека се спират пред знака ‘стоп’, горките, защото по- нататък наистина не бива да преминават. Ако достигнеш до една определена точка, знаеш, че това е краят на крехкото статукво и минеш ли отвъд, връщане няма, а вече не става дума само за теб, но и за друг, други, другите?

Наистина ми липсват думите.

Искам да опитам, искам да пробвам и всеки път, когато...спирам. някои неща трябва да останат ненаправени, някои неща трябва да останат неказани, за да може после да продължим с чиста съвест и без да съм изневерила на това, в което ми се иска да вярвам. Не и този път. Става прекалено сериозно, за да се държа като малко дете, което иска всичко да види.

И все пак може би съвсем, съвсем мъничко ме гризе любопитство.. защото то наистина убило котката, но удовлетворението от наученото я възкресило.

И само, когато се губя в някой друг,
Успявам да намеря себе си..

Не може ли да се губя в един човек само, а не да събирам толкова много лица в едно и после да се опитвам нишка по нишка да разплитам възела и да се чудя кой с какво е свързан и когато го прекъсна, какво ще се случи, какво ще ми се случи.

Кого ще загубя този път?

Не искам нищо да трия.