за честта на Вор

имам си една любима поредица, ама много любима.. и може би от много отдавна
от 4ти клас поне
и всичките книги до една са четени поне по 5 пъти
защото по- малко от това не може
и ако си имам литературен герой, който всеки път да ми харесва, който всеки път да не разбирам, а после да се чувствам като него влюбена, объркана, предадена, набита, замразена, уморена и с ново сърце, то това си е Воркосиган
и не Майлс, моля
говоря ви за Арал

не знам какво в тези книги ме успокоява толкова много
дали защото Бараяр ми напомня за Русия
с всичките заговори и императори и войници и преврати
и история
дълга, тъмна, кървава, страшна, бурна и винаги влюбена
или защото Ворите са онази каста, която си носи гордостта и проклятието в едно
а може би защото толкова обичат думичката 'чест' и по- точно 'честта блика от нея като от фонтан'
а не се среща често вече
или пък просто си спомням как четях за първи път първата ми фантастика в онзи голям, голям апартамент и за първи път закъснях за училище, а после ми се караха
(признавам си, че години по- късно разбрах книгата.. всичките тези политически номера и загавори доста ме объркваха тогава)

обаче обичам начина, по който са написани
обичам хумора
и сериозността, която наднича
обичам историите им - на всичките
защото.. там има малко човечност, малко космос, малко звезди и много студенина, доста оръжия и доста целувки, малко смях и много преврати, много войни и малко победители, има коридори, градове под куполи, иглени гранати, криокамери, има Арал и Майлс и Ботари, а после Елена, има Корделия, свобода, решителност, умора, страх.. имаше даже и император.

но в началото бяха Арал и Корделия
и чак тогава останалите