за Призрачното.

знам, че ме забравят така, както аз забравям и оставям разни хора да си тръгват и ги бутам да не се връщат
но
дали ме забравят така, както аз тях
колко време е отнело
кое е изчезнало първо
дали първо е избледнял погледът
после гласът
и накрая всичко

снощи го сънувах и ми каза 'няма страшно. вече почнах да се усмихвам без теб'
и после пак беше един от близките ми, но...
това е нещо, което остана недовършено

и знам, че всичко е наред там и че... мен отдавна ме няма
но понякога се чудя
и понякога ми липсва...
как си направихме история
как гледах как рисува
как обичах какво пише и как винаги беше в периферията на съзнанието и никога, ама никога не изискваше нещо...

после при преместването намерихме някакви стари неща от онази стая, обаче...
го видях само веднъж след това и...
сега онзи лист стои в един от бележниците и когато го чета... не, лъжа, не го чета, защото не заслужавам думите му и се чувствам гузно, че си позволявам да се питам къде е, какво става, на кого пише сега и...

ей, призраче
още си ми паролата към онези дни
и още се чувствам като малко, глупаво дете, когато се сетя и още ми се иска да съм гледала по- друг начин на нещата тогава, защото.. ако има нещо, което да променя, това е как знаех, че си от Важните за мен и как просто се оставих на течението и...

понякога, но само понякога
ми се иска
тези думи да преминат
през хаоса на разкъсаната информационна мрежа
и да те стигнат
(казах го по твоя начин)

радвам се, че всичко е наред
и
лека нощ.

(p.p. Осем ловки демона би ти харесала, мисля)