...

и небето

и планината

и дърветата

и парка

и рано сутрин

цветовете ни спят

...

и всеки път, когато ми липсващ убийствено много, си представям как възлите любов в мен се разплитат и разнищват и ти изпращат обичта ми... дори и да си толкова далече, че и слънцето не може да те достигне

бла бла бла

и
щрак
отражението Ми
в очите Ти

щрак
цветовете Ти
по кожата Ми
се спускат
бааавно
и потичат
по
ръцете
краката
оставят островни следи

щрак
и времето
го няма
няма го
и нещата пак
са застинали
и ръката Ти
тежи на
рамото Ми
а слънцето залязва
и светлината
пълзи
по усмивката Ти
поникнала
по устните Ми

щрак
щрак
щрак
...
води ни в дълбокото
и тъмното
защото
аз снимам
как умира
една история
и краят й
няма да е красив
вярвай ми
...
щрак
отражението Ти
в очите Ми

...

тази нощ
светкавиците бягаха
по небето
и лятото излезе от моите очи
и стана студено
а сивото се намести в
зениците и каза
Аз оставам
Ти си тръгваш
и въпреки че тя ще те моли
да се върнеш
ти няма да погледнеш назад
защото пътят очаква
твоите
леки обувки
и въпреки
че
нейните
сълзи
ще наводнят
земята ни
ти няма да погледнеш назад
докато
тя ти пее песни
за дълги вечери
пясък
и скали
в които смеха се разбива
уморен от битки
аз ти казвам
ти няма да погледнеш назад
защото
моят глас
вече не оставя следи
в мислите ти
и там има
само нови посоки
които водят
в непознатото
а устните им
пулсират
с ритъма на сърцето
ти
Аз оставам
ти си тръгваш
И никой няма да погледне назад

every single night

...

защо обичам да съм тук ли?
защото когато вървя по тези улици,
съм още в началото
на дните
и мога да те оставя сам
да чакаш, чакаш
чакаш,
мога да те гоня,
за да те  разсърдя,
а после да кажа
не се цупи
още съм малка
по-малка от теб
и тези неща не са ми ясни
ще трябва да ме научиш
за да е по-лесно в следващите дни
и години
и още я нямаше къщата под планината
и шарената котка
но ги имаше нощите под звездите
и онези пътувания,
които започваха рано сутрин
и не свършваха
и можех да си тръгвам
и да идвам, когато искам
и да те ядосвам
или разсмивам
или просто да те оставям
и да поемам в друга посока,
защото си мислех,
че винаги ще ме чакаш
и ще има място за мен
в
очите ти
и то имаше,
докато аз не пораснах
и тогава вече
в моите очи
се появиха другите
и ти си тръгна,
а аз не можах да се върна
назад
или не поисках,
не знам.
но след мен останаха
много ядосани разговора
и няколко остри думи,
които още връзват ръцете ми,
и спират дъха ми,
когато се опитвам
да дръпна времето за опашката.

...

Там където ти стоиш е тихо,

Толкова тихо, че чуваме как растенията ровят с корени

И пият водата от почвата

И там, където ти стоиш е тихо,

Толкова тихо, че и гърлото си да издера от викане,

Няма да ме чуеш

Всяка сутрин почва с твоите думи

И небето пак е пълно с дъжд,

А всяка вечер около мен е тишина,

Докато се опитвам да гледам с твоите очи

И да дишам с твоите гърди

И ни липсваш толкова много,

Че вечер се събираме тримата и те чакаме

И още е рано да пиша за теб,

Защото много боли

И ти благодаря.

...

май, май ще приключваме тук

...

И те се разделиха.
Всеки почна да рови в тялото на другия и да събира парчетата от себе си.
После останаха дупки.
И двамата ходеха  някак смешно, краката им се кривяха и ръцете излитаха във въздуха, защото сърцата им бяха прекалено заети да се справят с липсите.
Но и това свърши.

...

върни ме тук
и ме дръж
здраво,
не ме пускай
да се понеса по вятъра,
защото
все някога небето ще падне върху ни,
а аз
те обичам
и искам
да ме държиш при себе си,
тук,
под сянката на миглите
и смехът на очите ти,
докато
дългите ти
тънки
пръсти
тъкат истории
за небивали земи.
върни се за мен,
разкажи ми приказката за
единственото
момче,
скрий ме в зениците си,
докато празнувам
и си спомням
как брадата ти
рисуваше картини по бузите ми,
шията,
ръцете,
защото аз се върнах
и смятам да остана.

...

Чакай ме

Чак

Кай

Ме

Защото

Искам да дойда с теб

Но вече не виждам ръцете ти

протегнати

Да сочат пътя

И очите ти усмихнати

Да светят в моите

И  да ми шептят

Колко нежни са миглите ми

И каква е сянката на настроенията ми

В твоята глава

И в моята

Някои дни

Не мога да стана и да чуя думите ти

Които трябва да ме водят

Безопасно по

Завоите

И покрай уж стръмните

Скали

Които искат да ме вземат

И от които

Честно казано

Понякога и

Много тайно

Ми се иска да бъда взета

И да потъна

В острите им ръце

И да се изгубя

Във водовъртежните им сини очи

И усмивки

Които залепват

За мен

През задимената стая

Над късния смях

И искам

Онази извивка

С тъмната сянка

И сладкия вкус

Да попие в моята кожа и да стане моя

И на никого друг

И макар че

Се размниавам с нея

Лудо и безпосочно

Мога да кажа

Кога ме помнят

И кога не

Аз те помня

Ти няма да ме забравиш..