...

Там където ти стоиш е тихо,

Толкова тихо, че чуваме как растенията ровят с корени

И пият водата от почвата

И там, където ти стоиш е тихо,

Толкова тихо, че и гърлото си да издера от викане,

Няма да ме чуеш

Всяка сутрин почва с твоите думи

И небето пак е пълно с дъжд,

А всяка вечер около мен е тишина,

Докато се опитвам да гледам с твоите очи

И да дишам с твоите гърди

И ни липсваш толкова много,

Че вечер се събираме тримата и те чакаме

И още е рано да пиша за теб,

Защото много боли

И ти благодаря.