...

защо обичам да съм тук ли?
защото когато вървя по тези улици,
съм още в началото
на дните
и мога да те оставя сам
да чакаш, чакаш
чакаш,
мога да те гоня,
за да те  разсърдя,
а после да кажа
не се цупи
още съм малка
по-малка от теб
и тези неща не са ми ясни
ще трябва да ме научиш
за да е по-лесно в следващите дни
и години
и още я нямаше къщата под планината
и шарената котка
но ги имаше нощите под звездите
и онези пътувания,
които започваха рано сутрин
и не свършваха
и можех да си тръгвам
и да идвам, когато искам
и да те ядосвам
или разсмивам
или просто да те оставям
и да поемам в друга посока,
защото си мислех,
че винаги ще ме чакаш
и ще има място за мен
в
очите ти
и то имаше,
докато аз не пораснах
и тогава вече
в моите очи
се появиха другите
и ти си тръгна,
а аз не можах да се върна
назад
или не поисках,
не знам.
но след мен останаха
много ядосани разговора
и няколко остри думи,
които още връзват ръцете ми,
и спират дъха ми,
когато се опитвам
да дръпна времето за опашката.