...

защо обичам да съм тук ли?
защото когато вървя по тези улици,
съм още в началото
на дните
и мога да те оставя сам
да чакаш, чакаш
чакаш,
мога да те гоня,
за да те  разсърдя,
а после да кажа
не се цупи
още съм малка
по-малка от теб
и тези неща не са ми ясни
ще трябва да ме научиш
за да е по-лесно в следващите дни
и години
и още я нямаше къщата под планината
и шарената котка
но ги имаше нощите под звездите
и онези пътувания,
които започваха рано сутрин
и не свършваха
и можех да си тръгвам
и да идвам, когато искам
и да те ядосвам
или разсмивам
или просто да те оставям
и да поемам в друга посока,
защото си мислех,
че винаги ще ме чакаш
и ще има място за мен
в
очите ти
и то имаше,
докато аз не пораснах
и тогава вече
в моите очи
се появиха другите
и ти си тръгна,
а аз не можах да се върна
назад
или не поисках,
не знам.
но след мен останаха
много ядосани разговора
и няколко остри думи,
които още връзват ръцете ми,
и спират дъха ми,
когато се опитвам
да дръпна времето за опашката.

...

Там където ти стоиш е тихо,

Толкова тихо, че чуваме как растенията ровят с корени

И пият водата от почвата

И там, където ти стоиш е тихо,

Толкова тихо, че и гърлото си да издера от викане,

Няма да ме чуеш

Всяка сутрин почва с твоите думи

И небето пак е пълно с дъжд,

А всяка вечер около мен е тишина,

Докато се опитвам да гледам с твоите очи

И да дишам с твоите гърди

И ни липсваш толкова много,

Че вечер се събираме тримата и те чакаме

И още е рано да пиша за теб,

Защото много боли

И ти благодаря.

...

май, май ще приключваме тук