упорито ми се подсказва, че реша ли да не сънувам вечер, се появява той
и от него изскачат цели три малки лудости
които са речни
напомнят за горящи огньове във вода
северно сияние
нощ без ден и ден без нощ
listen to my madness... защото така чуваш мен

затишие пред малка буря, която само някои усещат във въздуха, а други преминават със залепени усмивки на лице
върви по улица, която вятърът краде от него
и е студено
но за сметка на това го заливат с белота

безхарактерното 2 бележи нашите случайни приказки с откровения, че той знае...
как знае, когато...
когато заспивахме без думи, само с погледи

бях причината за единствената усмивка вчера, защото все още има мъничко от мен
искам
защото


аз не съм целенасочено организирано търсене.
аз съм организираната цел
на целенасочените искания.
без да знае,
без аз да се доближа
наднича в мен.
но преливаме много еуфорично
в разбъркани телефонни смущения
и оставяме следи от сметана в цигарените си коси.
без да спираме,
без да бързаме
отнемаме и последното предимство
на алкохолните звънци.
тичаме преди гласовете
и се навеждаме през най-високите тераси в неговите шепоти.
без следа,
без седмица
остават месеците
и по покривите скача луната.
тя може да я стигне,
но никога няма да да я възседне.
само ще й зашепти,
изкрещи,
извести,
изтрещи,
че последователността се изгуби,
издъни,
изпразни,
и започва нов ред.
поврат
посред
средата на зениците.

не мога да съм кратка, когато се усещат поривите.

I Explode Out And The Peace Is Gone
Bathed In New Light

'нощта започва да избелява по ръбовете'

може би трябва да се надигна, си каза
защото виждаш ли, онова човече там е мое
и не му отива да пилее себе си по разни покриви
много си суетна, отговаря огледалото и отива да раздава отражения на отсрещната улица... почти напълно безплатно
в това пространтсво, пълно с хора, няма място да се промушиш
не че изпълваш самото място с очертанията си, но в себе си си достатъчно голям, за да имаш претенции за граници
в какво се превръщаме, скъпи приятелю?
искаш ли да имаш всичко... или се задоволяваш с малка част от голямо цяло?
някакви хора убождат себе си, за да разберат усещат ли още
други искат да се стичат по тялото ти, за да усетят вкуса на мислите ти
а трети бавно изстиват под петната от време
тук има открити препратки към една тъмна музика, която в същото време е и цинична


свети една единствена лампа
ти си някой друг
но спомняш ли си днес, че се разхожда сам
и много ти хареса да наблюдаваш през студените прозорци
и зад тънките перила да те посрещат вълни
'понякога съм просто с теб
понякога обикновен
понякога говоря смело
понякога целувам те'
ако е останало нещо искам да ме откриеш и не Ти, а Аз да дойда с теб


беше казал 'уморих се да сънувам, защото помня и виждам'
бих казала 'позволи си да бъдеш зареден, защото те стоят пред теб... понеделник рядко е сив'
някой плаче за твоите сънища там долу
а има и някой, който се смее, затова не ги оставяй настрана


имало едно време един много ужасен и много безсмислен разказ
не мисля, че искам да мисля за него
не мисля, че искам да си спомням за него
не мисля, че има смисъл да се обсъжда
не мисля и мисля, че е и че не е много банален
но... главата ми е празна ( помогни ми да не се сещам! )
затова малка част от мен, малка част от него
'в продължение на една година ние извършихме всичко, всичко. до такава степен, че ни се изчерпи въображението.
сетне един ден, когато дойде моят ред да я изпитвам, аз открих върховното доказателство за любовта. онова, което щеше да означава, че тя ме обича за цял живот.
не, не я убих. прекалено просто би било. исках тя да страда до края на дните си, за да ми удостоверява във всеки един момент своята абсолютна любов чак до смъртта.
ето защо я напуснах.
поради което тя никога повече не ме видя.'
детинско


Остава и техният Самотен човек пълнят памуковата ми глава със счупени, самотни, прехвалени, обречени лица, мисли, тела.

бих искала да се изправя и да извикам I'm back and i'm ready to go
както една жена го направи и от тогава покривите ехтят
дните преди да се появиш
преди аз да се появя
на прага на последната граница е прието да се поздравяват заминаващите
оставащите просто подминават
подминават
и доволно, доволно падат
та на тази последна граница хоризонтът се размива и много упорито пробива дупки дълбоко, където му позволите разбира се
щастливите малки човечета имат възможност да станат частичка от голямо щастливо човече

нещо, което не струва да бъде отбелязано, но вечер прави впечатление
сухите цветя не се използват за жива украса, защото след себе си оставят единствено праха
прахът неприятно заглушава всичко
когато утре се събудя светът ще избухне в много изгубени пътища и една намерена посока
ще бъде смислено поне както аз го разбирам
защото една хартиена луна ще наднича през прозореца
и ще бъдат променени вкусовете относно цвета на този ден и следващия
не знам дали ще бъда щастливо човече, но ще пробвам без рецептите за усмивки

п.п. nocturnal-devil's

gone

търся писмо в бутилка
някой има ли писмо в бутилка?
заменям го за отрицание -
то е чисто ново, савмо съвсем много употребявано,
но без белези от мен, защото
не съм винаги жестока.
ако някой има такова писмо...
да не крие съдържанието зад очите си - винаги си личи по сенките в усмивката му.

единственото нещо, което се движи сега е музиката.
целият град спи и повтаря в
съня си едно и също ... и така до убийственото еднообразие на премерените крачки, познатите извивки на неудобните столове...скучен цигарен дим, който не носи в себе си никакво различие повече.

и коледните светлини са мъгливи, а едно момче се опитва да запомни конусите в небето..досами движещите се стрелки на часовника - в центъра на тези гооолеми, малки, изтъркани до болка почти улици

и вятър, който не спира от месеци, който духа винаги и с настървена упоритост и си беше същият предната година и по-миналaта също... с изключение на онзи пустинник, спомняте ли си го? носеше лудост и песъчинки, беше горещ и ухаеше на пътувания, жега, небрежно развяваше спуснатите завеси и вкарваше в къщите нетърпение...

air са позитивни, morcheeba те отнасят, а hoveerphonic подличко те връщат при себе си, при него пак там и повече не те интересува, че сега няма химични връзки, но пък има зелени тихи думи и водни капки навсякъде и най-вече в теб
има много неща, които чаката да бъдат свършени и едно, което ще довърши нас.

сблъскваш се със себе си къде ли не
това наситено 'аз' изморява, когато е и когато не е нужно, защото е прекалено изискващо. но пък такова трябва да бъде, ако не искаш някой ден да се спънеш в друго 'ти'.
безплатна среща с удвоени хора и теб
честито.

"i'm here
you're someone else"
вря бавно
много бавно
както с песните ( wake up and face me )
както с думите (подари ми го, изобщо спомняш ли си :(, каза, че го обичаш )
както с припомнянето за себе си, когато почти са забравени вече димните ти сенки
така и с идеята за теб
не знам добре кой си, разбираш ли... напоследък имам проблеми с ориентирането в себе си и в другите
не обичам карти, защото според теб моята интуиция за дребните неща е безпогрешна, но се бърка в големите мащаби
преди година...
преди зима...
сега има само дъх под леглото (нищо, че си нямаш 'под леглото')
хайде, ако успее някой да събере себе си в нея/него... без да остави и една своя част далече, при друга усмивка, в друга вечер, нека да ми се обади
адресът е извън обсег... но не и недостижим
вече... вече...
никой не е само вече, дори и за теб
определено не си/сте човекът/хората с душа/души на лизинг, защото и без това още не можеш/можете да си го позволиш/позволите
така че дръпни пердетата, светлината не ми пречи, пък и да е от отраженията в морето и да носи отблясъците на лошата ти игра
не успях да гледам концерта, но пък бях там... надявам се
и с последното 'съобщението е получено' стискам палци да ме изпратиш успешно... при себе си, моля
живеем в модерен свят и мисля, че може би ще успееш да ме запознаеш със теб
аргх
оплитам се в счупените ти мисли, които са всъщност мои, защото не разпознавам твоя счупен модел!
искам да си получа ясната позиция относно 'живота, вселената и всичко останало'